Поне веднъж сте изпитвали силно отблъскване или привличане към непознат, взирайки се само в лицето му. А чувствата Ви съвсем не са били предизвикани от мимиките му.

Става въпрос за случаите, когато лицата на непознатите са лишени от явен емоционален израз и са спокойни. Опитът да се намери обяснение на впечатлението ни за нещо, което се поддава на анализ и може да бъде ясно формулирано, се оказва неуспешен.

Може би този попаднал в полезрението ни човек ни напомня някого, с когото сме били познати и предизвиква сходни емоции с поведението и особеностите на личността си? Това не бива да се изключва, но в повечето случаи не може да го потвърдим, тъй като липсват ясни спомени за подобен „прототип“. Докато емоционалната ни реакция не предизвиква съмнения.

Днес психофизиолозите вече са установили, че тази реакция е резултат от цялостното и моментно възприятие и оценка на сложен и многозначен образ. В него се отразява личността на човек с всичките й безкрайни връзки със света в цяло и с други хора.

Подобно цялостно и моментно възприятие, което не се подава на осъзнан анализ, се извършва от дясната половина на мозъка, която е тясно свързана със системата, отговаряща за регулирането на емоциите.

Логическият анализ и реч се намират в лявата част на мозъка и затова понякога ни е трудно да обясним, не само на останалите, но и на себе си, какво е предизвикало тази или онази емоционална реакция. Подобна оценка може да ни предупреждава за опасност и да ни предпази от погрешна стъпка.

Възрастният, обаче, със своето вече формирано логическо мислене и заради убедеността си в правотата на своя анализ, се настройва към игнориране на подобен род предупреждения.

Малките деца тук има преимущество пред възрастните. При тях още не се е развило аналитичното мислете, доминира дясната половина на мозъка, което позволява бързо и безгрешно да оценят ситуацията по единствения и главен показател – дали е безопасна или изисква защита. Затова не се учудвайте, когато малкото ви дете се разплаче при вида ваш познат или дори приятел.