Забелязали ли сте, че в добрите ресторанти задължително първо се сервират хлябът и водата? При това без дори да сте ги поръчвали, просто като комплимент от заведението. Всъщност това е едно от основните правила във всеки държащ на доброто си име ресторант, независимо от неговата категория. В гръцките таверни например хлябът и водата пристигат на масата заедно с менюто и по време на храненето непрекъснато се допълват. Хлябът ще ви посрещне първи и в класическите френски ресторантчета, а по неговото качество можете да съдите за нивото на предлаганата кухня.

Една от причините хлябът да се сервира преди всичко останало наистина е практична - предполага се, че гостите са гладни и докато изчакват поръчаната храна да бъде приготвена, трябва да залъжат апетита си. Има обаче и още една причина преди всичко останало на масата да се появява панерче с хляб. Тя е свързана с много и разнообразна символика според традициите на различните народи по света, но в основата на всяка от тях стои едно и също вярване - че никой не е по-голям от хляба.

Български ритуали

В християнството хлябът е на особена почит. Той символизира плътта Христова и заради това присъства във всеки религиозен ритуал, независимо дали той се случва в храм или при домашни условия. В българската традиция отношението към най-основната човешка храна е особено почтително. Житейският път на всеки човек започва и завършва с хляба. За четиридесетия ден на новородено дете се организира празник, който дори се нарича Погача на името на ритуалния хляб. Според традициите този специален хляб трябва да се омеси от чиста жена (когато не е в месечен цикъл), която има двама живи родители, не е вдовица и има здрави деца. На самото събитие се канят само жени, а погачата трябва да се разчупи над главата на родилката и нейното бебе, като посоката на чупене е нагоре към небето. При целия този ритуал има много детайли, които трябва да бъдат спазени - хлябът се счупва на две от момичета или млади жени с двама живи родители; от двете половини след това най-възрастната жена на събитието отделя парчета, които нарича поред на Богородица, на дома, на майката, на новороденото и след това на останалите присъстващи жени, най-често по старшинство; парчето на Богородица се слага пред иконата на дома, коматът за дома се поставя нависоко, а парчето на новороденото - до него. На този ритуал всичко на трапезата трябва да е сладко, за да е сладък животът на новопоявилия се човек, затова традиционната комбинация хляб и сол не присъства, а погачата се предлага с мед. В някои райони обаче бебешката погача се предлага и с чубрица, за да се осигурят разнообразните вкусове на бъдещия живот на малкия човек. При първото разчупване на погачата не трябва нито една троха да падне на земята. Затова над главата на майката с бебето се поставя чиста кърпа, в която гостенките поставят железни монети за здраве и благодат. След като се съберат всички парички и трохи, майката има задачата да върже накръст краищата на кърпата и сама да прецени колко да стегне възлите. Това е особено важен момент, защото от стегнатостта на възлите зависи дали детето ще се превърне в пестелив човек, скъперник или пройдоха.

След първата бебешка среща с хляба този изконен продукт ще се появява на най-важните събития от човешкия живот на българина. Погача се меси за празнуване на пълнолетие (в по-модерната версия - на абитуриентски бал), при годеж и сватба, на кръгли годишнини и при погребение или помен. За разлика от веселите събития обаче при траурните на почит е най-вече житото, което символизира надеждата за ново раждане и нов живот.

На всяка трапеза

Почтителното отношение към хляба се демонстрира и в обществено значими събития, които са извън тесния домашен бит. Питка се меси за Бъдни вечер, като тогава е важно тя да е направена със сода - така, както се правят траурните хлябове. Металната паричка отново върви ръка за ръка с хляба, като в коледната пита тя се скрива в тестото и предрича богатство на този, на когото се падне при наричане.

Нова година също се посреща с хляб, като тогава той наистина прилича на произведение на изкуството. Върху погачата, задължително замесена с мая, от тесто се правят и изпичат различни фигури с най-разнообразни значения. В някои части на страната сред тези малки пластики има кучета, плодове, слънца, кръгли символи и дори всякакви рогати, огнедишащи или крилати митични същества.

За Великден пък хлябът задължително е сладък. Козунакът се меси рано и се сплита на плитка с отворени краища. Плитката е древен тракийски символ за безкрайност, достигнал и влял се естествено в християнската обредност. Както знаем, ритуалността на българите е доста подробна и пълна с всякакви странни детайли и вярвания. Затова е важно да споменем, че водата за обредните хлябове трябва да е мълчана. Това, разбира се, няма как да се случи днес, защото едва ли ходите за вода с менци на рамо до селския кладенец, та да трябва да не проронвате и дума, докато ги пълните. Все пак обаче е добре просто да спазваме основното правило - докато се меси хляб, не трябва да изричате лоши думи, да обиждате някого или да злословите.

Преклонението пред хляба не е само български, славянски или ортодоксален ритуал. Към него особена почит изпитват и в Западна Европа. Според преданията именно оттам идва правилото хлябът никога да не се поставя с дъното нагоре. През средните векове една от най-значимите фигури в царството е била тази на палача. Поради естеството на работата си той трябвало винаги да е добре нахранен, затова в гостилницата или хлебарницата на всяко село винаги трябвало да има по един хляб за човека с качулката. И за да не се излъже някой и да го грабне, този специален самун се поставял обърнат. Затова и днес да оставиш хляба си обърнат, се приема за лоша поличба.

За французите качеството на хляба е издигнато в култ. Всяка новооткрита хлебарница в града доказва високото си ниво чрез добрия вкус на багетите си. Във Франция се раздава и специална награда за най-добра багета и всяка година за това престижно отличие се борят хиляди фурни от страната.
В мюсюлманските традиции хлябът също е цар. С него не бива да си играеш на масата, да побутваш трохите или да правиш фигурки. Обикновено класическият хляб там не е бухнал, защото в него не се слага мая. Плоските питки са основа на всяко ядене, затова храненето на официални трапези не започва, докато хлябът не е сервиран.

Протоколът и насъщният

При посещение на важен държавник у нас сред посрещачите задължително присъства младо момиче в народна носия, което носи хляб и сол. В българския държавен протокол (а и в този на Русия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и др.) посрещането с хляб и сол е задължителен ритуал. Освен в тези случаи хлябът официално присъства и при откриването на различни нови обекти от държавно значение, точно така, както се прерязва лента или се пие шампанско.
Във Франция старите хлябове от пекарните се инжектират с цветна безвредна боя, когато се изхвърлят. Така ако попаднат в ръцете на скитник, той ще знае, че пекарят вече не носи отговорност за качеството му.

Отново във Франция все още действа закон, според който в неделя във всеки квартал задължително трябва да има една отворена хлебарница. Затова кой в коя неделя от годината ще работи е нещо, което собствениците на пекарни се уговарят предварително.
В България трохите от масата никога не трябва да се замитат с ръка, защото това предвещава бедност.
Хляб не се изхвърля. Когато е прекалено стар, можете да го оставите на птиците, но не и да го хвърлите в кофата.
Навсякъде по света правило е хлябът да се яде с ръце. В провинциите на много от най-богатите европейски страни все още никой не си и помисля да реже филии с нож.
В обредите хлябът често върви и с виното, което символизира Христовата кръв.
В някои източни култури хлябът, начинът на неговото изпичане и трохите, които падат при яденето му, служат за предричане на бъдещето. 

Дори свещениците посрещат Тодор Живков с хляб и сол.

За питката и политиката

Обичаят да се посрещат високи гости с хляб и сол отколе се използва за умилостивяване на управници, за изкрънкване на местни благини или обикновено подмазване. За посрещането на цар Фердинанд в кое да е населено място излъчвали най-красивата мома, която говори чужди езици, защото в началото монархът не знаел и дума български. Борис трети за разлика от татко си много обичал да седне със случайно срещнати ловци или овчари в планината и да сподели хляба им, докато те нагъвали царствените му сандвичи, приготвени от придворния готвач. Той почитал народната традиция и не отказвал парче от питката.

Тодор Живков бе майстор на отчупването на погачи и топенето на залци в сол или мед, в зависимост от случая - в крайна сметка упражняваше се в продължение на 33 години. При него се усъвършенства ритуалът гостите да бъдат посрещани от момиче в народна носия, което носи питка, положена на шарена кърпа. Върху хляба е поставена солта в дървена солница. Високите гости откъсват от питката залък, който потапят в солницата, преди да го изядат.

„Докато народът ме посреща с хляб и сол, значи всичко е наред“, казваше Бойко Борисов, докато беше премиер. А той е управникът от последните години с рекорден брой комични и конфузни случки, свързани с поднасянето на хляб и сол. През септември2012 г. тогавашният премиер шокира стеклите се в Долни Богров за откриването на първата изцяло екологична детска градина в България, като отказа подадения му залък. „На диета съм и не искам да ям погача“, обясни Бойко. Година преди това обаче срещу него бе подадено оплакване в Комисията за защита от дискриминация, задето хранел в устата и потупвал по бузките младите хубавици, поднасяли му питка при откриването на различни обекти. Според жалбоподателя това било унизително за дамите, нехигиенично и неестетично действие.

А момичетата, на които Борисов прилагал нестандартния си подход, споделят различни версии на поведението му. Една от тях казва: „Бойко ми подаде отчупения залък с думите „Първо ти! На мен охраната ми първа опитва храната, преди да ям аз.“ Друга пък разкрива: „Отчупи си и ми подаде питата в устата. Аз го попитах: Вие няма ли да си вземете? „Стига сме яли, сега да си свършим работата и да си ходим после.“

„Обичаш ли мед, ме попита премиерът, припомня си трето момиче. Отговорих му, че обичам. Той отчупи голямо парче от питката, която му поднесох, и ми го подаде.“

За разлика от него, когато навремето са посрещали Тодор Живков с хляб и сол, той отчупвал залък, вдигал с него ръка нагоре за поздрав и след това го хапвал под одобрителните погледи на множеството. Веднага след това му подавали бъклица с вино, от която той отпивал малка глътка. Не закъснявал познатият висок гърлен смях на Първия и тогава всички си отдъхвали, че всичко е наред. През онези години се говореше, че и хлябът, и напитката са щателно проверявани от служителите в прословутото Управление за безопасност и охрана (УБО), днешната НСО.

Бойко пита момиче от Капанския танцов ансамбъл (Разград) „Обичаш ли мед?“ и пъха питката в устата й.