Българи вършат най-черната работа в Европа срещу 4-5 евро на час - надница, за която нито един местен не би се съгласил да се труди. Срещу мизерно заплащане нашенците, повечето от които високообразовани, чистят тоалетни берат домати, бутат стари постройки, мъкнат кофи по строежите, лепят фаянс и боядисват редят керемиди и разнасят вестници. Работата често е почасова и е на черно т.е. работникът няма сключен договор, не плаща осигуровки и няма здравна застраховки, както и няма никакви гаранции за сигурно препитание през идните дни и месеци, пише БЛИЦ, позовавайки се на "Телеграф".Около 30 000 българи припечелват само във Великобритания, като 14% от тях са на черния пазар, сочи университетско проучване на университета в Острава. Това означава, че 4000 от нашенците получават за труда си под минималното за стандартите за страната. Изследването показва, че средната възраст, на която идват гурбетчиите е 32 г. Всеки трети е с висше образование. Легалните емигранти от България и Румъния само за трите месеца от април до юли за тази година е 141 000. Миналата година за същия период те са били 112 000. Там студентите ни често попадат в групата на черния пазар, защото се чака дълго за разрешение за работа или така наречената жълта карта. Дори да се сдобият с жълта карта тя им дава право да работят не повече от 20 часа седмично. Затова нашите младежи избира полулегалното бачкане в кафета, хотели и ресторанти за бързо хранене, където им се плаща минималната ставка на час 6,19 лири, което се равнява на малко над 14 лв.Българи, които не говорят добре английски или изобщо се хващат при албанците, които имат автомивки. Започват да мият коли на черно срещу надница от 5 лири. Проблемът идва когато шефът започва да бави парите или изобщо да не ги дава, знаейки че българите няма къде и на кого да се оплачат.При подобни условия работят и разносвачите на рекламни брошури. Работата изглежда лесна и примамлива, затова че се плаща веднага и на ръка. Мераклиите обаче бързо разбират, че трябва да явят пред работодателя си в 5 ч. сутринта, за да получат материалите - тежък кашон със стотици листовки. Обикалят от врата на врата из целия град. След това дават отчет колко къщи са успели да обиколят и получават за труда си 20 -25 лири дневно. Няма обаче гаранция, че ще имат работа и на следващия ден. Наши гурбетчии, останали без работа в чужбина често опират до кухните за бедни, където се хранят основно наркомани, алкохолици, възрастни и изоставени от близките си хора. Това разказва варненецът Пламен Митев, живял и работил 8 години в Хага.
