От х:

Днес в x:

Оръжия за масово убеждаване

Това, което ще прочете тук, няма да ви се стори изненадващо. Хрумна ми, докато гледах поредната статия за един журналист с политически амбиции. Под текста, който цитира подробно неговото мнение по актуални въпроси от вчера, има редица хора, които с лицата си във Фейсбук го благославят като „будната съвест на нацията” и емоционално настояват той да се включи в политиката. Когато отворите профилите на повечето от тези хора обаче, се вижда, че те координирано споделят само негови статии и интервюта и пишат еднотипни коментари под материалите за своя любимец. Добре дошли в света на обработеното обществено мнение, което става все по-важна част от всяка публична кампания, която цели да моделира и насочи вашето мислене в една или друга посока.

Когато мишката изяде мнението ви

Фейсбук и Туитър разпалиха революции. Но като част от комуникацията между хората в тях има редица капани, които са истинско предизвикателство за користни манипулатори. Наред с форумните тролове, които вече изглеждат изхабени, на мода вече са фантомите във Фейсбук. Те неусетно се вклиняват сред приятелите ви в социалната мрежа и започват да публикуват канализирани статии и съобщения, като целта им е да легитимират дадена информация/мистификация сред колкото се може повече хора.

Основната задача на тези фантоми е да предизвикват истинските потребители да споделят съдържанието, което масирано публикуват, разчитайки на верижността на комуникацията в социалните мрежи. Нужни са няколко елемента: подходящ контекст, избор на сайтове, които да онагледят посланията, и механизми за разпространението на информацията.

Един пример. Неотдавна в Туитър се появи пост, че президентът на Сирия Башар Асад е бил убит. Тази информация беше „ретуитната” от няколко известни журналисти, които имат хиляди последователи. Когато самите последователи виждат подобна информация в профилите на хората, на които имат доверие, автоматично приемат информацията за чиста монета и я препубликуват. Крайният резултат – Дамаск опровергава тази псевдоновина, но тя повлиява на котировките на петрола в Ню Йорк. Само за няколко часа някой спечели милиони.

Директната манипулация цели да промени мненията и поведението. Според теоретиците на манипулативните техники обаче тя трябва да е съпътствана от „пре-пропагандна” подготовка. По правило тя има социологически характер. Представлява бавен и внимателен процес, който цели създаването на подходящ обществен климат за възприемане на посланията, с които хората ще бъдат засипани. Според Жак Елюл, автор на десетки книги за формирането на човешкото поведение, директната пропаганда е неефективна без сериозна подготовка и без пряка агресия в посланията.

„Можеш да платиш на армия от хора, които да публикуват фалшива информация, която да се разпространява из социалните мрежи”, казва Филипо Менцзър, преподавател по компютърни науки от университета в Индиана. Той е автор на обстойно изследване за методите на манипулация в социалните мрежи за политически цели.

„Това е форма на информационно замърсяване. Спаменето в социалните мрежи има много ниска цена, но за сметка на това огромен потенциал за влияние върху хората. От тази гледна точка, ако си кандидат за даден пост, трябва да си луд да не използваш тези методи”, разсъждава Менцзър в интервю за „The Atlantic”.

Според Ален Попович от Асоциацията на агенциите за дигитални комуникации, не трябва да забравяме, че в момента сме на второ място след Индия по разпространение на спам в социалните мрежи.

„За тролването, много хора в България видяха в това едни бързи пари. Проблемът тук идва, че дигиталната култура на политиците е на изключително ниско ниво, когато не сме наясно за какво иде реч - тук влизат и некоректни фирми, които предлагат своите услуги, като тролване и спам, обяснявайки, че това е съвсем в реда на нещата”, разказва наблюденията си създателят на една от първите компании за изграждането на професионален имидж в социалните мрежи.

Като цяло това, което се случва в момента у нас, е добре познато в САЩ. Една от техниките, които беше използвана зад Океана преди години, бяха „Бомбите в Туитър”. Това е евтин и ефикасен метод за генериране на послания, които се публикуват като отговори на „туитове” на хора с много последователи.

Такъв е случаят с атаката срещу окръжния прокурор на щата Масачузетс Марта Коуклей. В ранните часове на изборния ден за сенатското място, овакантено от Едуард Кенеди, тя става жертва на мръсна игра. В Туитър са регистрирани девет акаунта, които нямат никакви последователи. Координирано, те започват да публикуват под „туитовете” на известни хора информацията, че кандидатката на демократите е взела подкуп. Тази „новина” сочи към линкове в анонимни сайтове, в които е разказана цялата история за това как корумпираната юристка е взела пари от застрахователното лоби.

За няколко часа тези девет фалшиви акаунта генерират около 1000 текста. Докато администраторите на микромрежата закрият акаунтите, тези послания са „републикувани” от 60 хиляди души, само защото са били оформени като отговори на туитове на много популярни хора.

Крайната мишена на една такава кампания са конвенционалните (общоприетите, официалните, разпознаваемите) медии. Тук има един много тънък момент. Ако определена група масирано разпространява определени послания, най-бързият начин те да бъдат легитимирани е да попаднат в дневния ред на медиите. В такъв случай критичният поглед е особено важен, защото безкритичното приемане на манипулации и тиражирането им работи в услуга на пропагандата.

Неизменна част от манипулацията, според Ноам Чомски, е втълпяването, че е модерно да си глупав, вулгарен и необразован. Това може да се постигне, само ако целенасочено разделяш хората на „умни срещу глупави”, „работещи и неработещи”, само за да разсееш вниманието от себе си. Когато такива разделителни линии се появяват в един обществен процес, това е ярък симптом, че някой се опитва да го манипулира и насочва в различна посока от неговия естествен ход. Противопоставянето прави твоята желана група възприемчива за посланията, с които ще ги омагьосаш.

Затова останете все така критични. Защото отдавна е ясно, че мишката изяде книгата, но ще й позволите ли да изяде и вашия ум?

Светослав Иванов

Източник: бТВ

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини