Високата консумация на силно преработени храни е свързана с поглъщане на повече вредни и по-малко полезни мазнини. Това показва мащабно проучване, което хвърля повече светлина върху механизмите, чрез които тези продукти могат да увредят здравето.
Ултрапреработените храни преминават през значителна промишлена преработка и обикновено съдържат оцветители, ароматизанти, емулгатори и други добавки. В тази група попадат безалкохолните напитки, пакетираните сладки и солени изделия, преработените месни продукти и предварително приготвените замразени храни. Те често са с високо съдържание на мазнини, захар, въглехидрати и натрий.
Все повече изследвания свързват честата им консумация с неблагоприятни последици за здравето. Скорошен анализ, публикуван в British Medical Journal, установява връзка между ултрапреработените храни и 32 заболявания, сред които сърдечносъдови, диабет тип 2 и затлъстяване.
Новото проучване, публикувано в Critical Reviews in Food Science and Nutrition, показва, че в кръвта попадат не само излишните мазнини от тези продукти. Ултрапреработените храни могат също да стимулират организма да произвежда липиди от излишните въглехидрати и да затруднят нормалната обмяна на мазнините.
Изследователите са използвали данни от европейското кохортно проучване EPIC. В него между 1992 и 2000 г. са включени над 520 000 доброволци от десет държави. Повечето участници са били на възраст между 35 и 70 години, а близо две трети са били жени.
За настоящия анализ учените са разгледали данните за хранителния режим на повече от 15 хил. души. Храните са класифицирани според системата NOVA, която ги разделя на четири групи - от непреработени или минимално преработени продукти до ултрапреработени храни. Приемът е отчетен в грамове дневно, за да бъдат включени и нискокалоричните или безкалоричните продукти и напитки.
Медианният дял на ултрапреработените храни в менюто на участниците е бил около 12,6%, а приемът е варирал от 0 до 2890 грама дневно.
Резултатите показват, че хората, които консумират повече такива продукти, имат различен профил на метаболитите в кръвта. При тях са установени по-високи нива на липидни производни, свързани с нарушено окисление на мастните киселини и митохондриална дисфункция. Същевременно са отчетени по-ниски количества липиди, важни за стабилността и пропускливостта на клетъчните мембрани и за предаването на сигнали между клетките.
Сред основните констатации е по-ниското ниво на полезни омега-3 мастни киселини, включително докозахексаеновата киселина (DHA). Установени са и по-високи нива на омега-6 мастни киселини и индустриално произведени трансмазнини.
„Това, което ядем, оставя измерими следи в метаболизма ни, а ултрапреработените храни изглежда оставят свой характерен отпечатък“, посочва водещият автор д-р Джесика Бланко-Лопес от Университета „Франсиско Марокин“ в Гватемала.
Тъй като проучването е наблюдателно, резултатите не доказват, че силно преработените храни пряко причиняват определени заболявания. Те обаче предлагат възможно биологично обяснение защо високият им прием се свързва с диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
Авторите на изследването посочват, че са необходими и допълнителни изследвания сред хора с различни хранителни навици. Продължителни проучвания и контролирани хранителни изпитвания трябва да установят дали намаляването на ултрапреработените храни може да подобри метаболитния профил и да ограничи риска от хронични заболявания.
Референции:
Blanco-Lopez, Jessica, и съавт. „Circulating Metabolites and Fatty Acids Associated with Ultra-Processed Food Consumption: Results from the EPIC Study“. Critical Reviews in Food Science and Nutrition, Юли 2026, стр. 1–14. DOI.org (Crossref), https://doi.org/10.1080/10408398.2026.2629025.
