Регионалното министерство ще прекрати процедурата за безвъзмедно финансиране на малки и средни предприятия от трите въглищни региона за тяхната трансформация с пари от Европейския фонд за справедлив преход. Става дума за 127 млн. евро, за които бяха одобрени 501 проекта за създаване на алтернативна заетост над 2 хил. души, които могат да останат без работа заради затварянето на въглищни мощности.
Още през май миналата година за еврофинансирането кандидастват над 1900 малки и средни фирми от регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, а през декември 2025 г. са обявени одобрените. Само че започва одит, свързан с предполагаеми пороци в оценителния процес, и преди месец от Българската асоциация на консултантите по европейски програми предупредиха, че проверките продължават прекалено дълго и дори е възможно процедурата да бъде прекратена при установяване на нарушения.
В четвъртък заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева обяви, че утре ще бъде прекратена настоящата процедура. Причината е установена при одита нарушена организация на оценителния процес, субективизъм, липса на прозрачност и равнопоставеност.
Затова ще бъде обявена нова процедура, „която да даде стабилност на оценката, така че да бъде защитен не само европейският, но и българският бюджет“. В нея ще се заложат обективни и ясно измерими критерии
„Ще работим максимално бързо и се надяваме още през месец септември или октомври да имаме критерии. През тази седмица стартира процес на прекратяване на текущата процедура, който ще бъде финализиран утре“, заявила зам.-министър Георгиева на среща със заинтересовани страни, на която бяха обсъдени предстоящите действия по процедурата за икономическа диверсификация на въглищните региони – Стара Загора, Кюстендил и Перник. В дискусията участвали и вицепремиерът Атанас Пеканов, министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, представители на бизнеса и на териториалната администрация в трите области, съобщиха от регионалното министерство.
По думите на Георгиева е обсъждан изцяло нов модел на оценяване с критерии, които се изчисляват автоматично в ИСУН въз основа на обективни показатели като EBITDA и финансова рентабилност за фирми, изискване за регистрация от поне 3 години за съществуващите фирми.
С цел прецизиране на условията за допустимост се предвижда да бъде обявен конкретен списък на допустими икономически дейности в определените национални приоритетни сектори съгласно Националната стратегия за малките и средни предприятия 2021-2030 г., които могат да получат финансиране.
Недопустимите сектори също ще бъдат изброени изчерпателно.
Предвижда се също така да бъдат елиминирани субективните и неясни критерии, базирани на бизнес планове, анализ на бъдещи пазарни ниши и прогнози за развитие на предприятието, предвид че те описват „намерения“ и по този начин се явяват основен източник на субективизъм при оценяването.
Обсъжда се технологичната модернизация на фирмите да бъде обвързана с обучение на работниците, които ще оперират с новото оборудване, финансирано по проекта. В допълнение, информират още от регионалното ведомство.
Разгледана е и идеята интензитетът на безвъзмездната помощ при режим de minimis да бъде намален на 65%, което ще доведе до по-голямата ангажираност от страна на бизнеса и ще позволи повече предприятия да получат подкрепа в процеса на преструктуриране на въглищните региони.
„Забележките към процедурата по Фонда за справедлив преход са проблем за България и Европа. Нашата цел е да бъдат преодолени и трябва да се намери решение. Намерението ни е да бъде обявена нова процедура с ясни критерии и със собствен принос на кандидатите“, каза заместник министър-председателят Пеканов.
По думите му целта е бенефициентите да участват по най-добрия начин в програмата. „Виждането ни е ресурсът по Фонда за справедлив преход да бъде запазен в максимална степен, така че хората в регионите да са спокойни. Затова внимателно и балансирано ще подходим към всички“, допълва той.
От страна на участвалите в разговора представители на бизнеса е изразена подкрепа за намаляване на интензитета на помощта по процедурата, така че да може да достигне до повече предприятия.
Предложено е обаче да бъде обмислен различен дял за малки и средни предприятия, за нови и за съществуващи фирми. Бизнесът най-добре може да каже от какво има нужда и призоваха за по-активен диалог и създаване на по-различен ред за комуникация при формулиране на критериите по новата процедура, смятат още фирмите.
