От събраните материали не са излезли доказателства за съда, но те могат да се използват за изнудване

Българската съдебна система има една мръсна тайна, която предпочита да държи под килима, вместо да извади на светло и да се отърве от нея. Става дума за съдиите и прокурорите, които по една или друга причина са станали обект на специални разузнавателни средства. „Уловката“ е, че данните, събрани по този начин от службите, никога не виждат бял свят, те не се превръщат в доказателства в процеси за корупция, например. Но пък биха могли да се използват за държане на магистратите на къс повод, за шантаж и поръчки. За това открай време алармира съдия Владислава Цариградска, но без особен резултат.

В документите от серията #КорупцияЛийкс, до които „Сега“ получи достъп от колегите от BIRD, има десетки магистрати - съдии и прокурори, които по един или друг начин фигурират в искания и разрешения за прилагане на СРС-та. В справките има и адвокати. Схемата е много проста - появява се оперативна информация, че някой си магистрат се кани да вземе подкуп от обвиняем, за да го пусне на свобода или да повлияе за присъда, или дори, че е в организирана престъпна група с други магистрати. И се оказва контролиран. Събраното по правило не стига до съда. Но пък така се събира ценна информация, с която магистратът може да бъде държан в подчинение.

В справка от ДАНС, класифицирана на 26.03.2024 г., например се говори, че подслушваният (бизнесмен, който няколко дни по-късно се превърна в обвиняем) от 2021 г- си разменя пожелания за празниците с „Anton Urumov“. Посочен е и телефонният номер, както и че се ползва от съдията Антон Урумов. През миналия декември той беше избран за следващия спецпрокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. 

Подслушано правосъдие

В началото на годината Българският хелзинкски комитет представи анализа си „Подслушано правосъдие“, в който се говори за стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства (ВДС), но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения.

„Особено притеснителен е фактът, че засегнати са преимуществено съдии, носителите на правораздавателната власт, чиято независимост е фундамент на правовата държава. Подобна практика създава среда на страх, уязвимост и потенциална зависимост, което компрометира не само личната сигурност на магистратите, но и справедливостта на съдебния процес като цяло“, се казва още в анализа. В него се подчертава, че картината сочи на системен проблем: злоупотреба с извънредни правомощия без ефективен контрол и без отчетност, подкопаваща принципите на законност, пропорционалност и независимост на съдебната власт. 

Данните за изследвания 10-годишен период от 2015 г. насам разкриват стряскаща диспропорция: докато спрямо обикновените граждани прилагането на СРС е статистическа рядкост, спрямо магистратското съсловие то е системна практика. При общо 4200 магистрати, регистрираните 251 случая на прилагане на СРС означават, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение. Вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин.

Ето някои от най-драстичните случаи, на които „Сега“ се натъкна в документите от #КорупцияЛийкс. В документите всички действащи лица са посочени с имената си. Решаваме да запазим самоличността им, първо, защото в крайна сметка никога никой от тях не е бил обвинен за твърдяните в справката деяния, и второ, защото е важна схемата, по която работи дълбоката държава, а не толкова имената на засегнатите магистрати. На практика се оказва ужасно лесно всеки магистрат да се превърне в обект на СРС.

Съдията с псевдоним „Ваня"

На 9 февруари 2021 г. тогавашният председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев подписва на КПКОНПИ с председател Сотир Цацоров разрешение за използване на СРС спрямо съдия от спецсъда - за наблюдение, подслушване, проследяване и документиране. Поводът: постъпила оперативна информация за извършени престъпления против правосъдието с участието на съдията и участието ѝ в корупционна схема. Оперативната информация гласи, че в периода 26.10.2020 г. - 31.10.2020 г. съдията е поискала и получила подкуп от 250 000 евро, за да промени наложената мярка за неотклонение на сина на известно бизнес семейство от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Разследваната съдийка е председателствала съдебния състав, който е разглеждал искането за мярката. Интересното обаче е, че още през 2019 г. въпросният младеж беше пуснат под гаранция. Според оперативната информация сумата е предадена на съдията от майката на задържания чрез неустановен посредник. Майката е съдействала и на приятелката на друг небезизвестен обвиняем. Придобити са данни, че съдията е поискала и получила  100 000 евро, за да окаже влияние върху свои колеги спецсъдии, за да бъде пуснат той на свобода. Тук парите са предадени от същия посредник.

В хода на работа е получена допълнителна оперативна информация, че в началото на декември 2020 г. съдията поискала още 250 000 евро от бизнес семейството, за да окаже влияние върху хода на дело, което висяло срещу тях в спецсъда. Тя поела ангажимент да въздейства върху колегите си, за да получат подсъдимите минимална или оправдателна присъда. Придобити са данни, че поисканият подкуп следва да бъде предаден в края на декември 2020 г. или началото на януари 2021 г. от неустановен посредник. По това дело съдията участва в състава, който го гледа по същество. И досега присъда по този казус няма.

В документа е разказана също цялата кариера на съдията, каква кола кара, къде живее, колко деца има, какви са имотите ѝ. Както и че съпругът ѝ е осъждан за шофиране след употреба на алкохол с над 1,2 промила. Описани са и неговите имоти и колата му.

„От придобитата до момента информация се потвърждават първоначалните данни за осъществяване на нерегламентирана дейност от съдията и поддържане на контакт с адвокат на подсъдимите“, се казва в документа и се сочи и кой е адвокатът на бизнес семейството по водено от тях дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. 

Разследващите уверяват още, че правят опити да установят електронната поща на съдията и дали ползва други автомобили и евентуално други телефонни номера.

Прокурорът „Филип“, адвокатите „Вълчо“ и „Велко“ и съдията „Лена"

На 25 ноември 2022 г. председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева подписва няколко разрешения за СРС - подслушване, проследяване, проникване и документиране. Те са срещу прокурор от Окръжната прокуратура в Хасково - „Филип“, адвокат и бивш прокурор с псевдоним „Вълчо“, съдия, наречена „Лена“, и за още един адвокат, наречен от службите „Велко“.

В исканията е описана стряскаща картина. КПКОНПИ придобила оперативна информация за извършвана корупционна дейност от въпросните магистрати и адвокати. Тя е свързана със задържания на 23.08.2022 г. в Свиленград турски гражданин Мустафа Левент Гьокташ. „Същият е пенсиониран полковник от турската армия и действащ адвокат в Истанбул и Анкара. Мустафа Гьокташ е обявен за издирване от турските власти с червена бюлетина в Интерпол за извършено убийство на интелектуалеца и писателя Неджиб Хаблемитоглу“, пише в искането.

Срещу Гьокташ в Турция има внесен обвинителен акт за участие в заговор за убийството и му е повдигнато обвинение за членство в групата ФETO на Фетхуллах Гюлен, която според турските власти стои зад опита за преврат срещу турския президент Реджеп Ердоган през юли 2016 г. За да избегне наказание от доживотен затвор по повдигнатите обвинения, Мустафа Гьокташ е преминал незаконно границата с България. Срещу него е образувано разследване за незаконното преминаване на границата, което бързо е прекратено. Паралелно от Турция постъпва молба за екстрадиция. Той е задържан за 40 дни.

Данните на КПКОНПИ сочат, че прокурор е приел да получи 1 млн. евро подкуп, за да бъде отхвърлено искането на Турция. Парите били осигурени от ФETO и предадени на адвокат по време на негово пътуване до Турция. Част от парите били предадени на прокурорски шеф, за да окаже въздействие върху наблюдаващия прокурор. Адвокатът, който е и бивш прокурор, се ангажирал да даде пари и на съдията по делото. 

В искането подробно са описани имотите, телефоните, пътуванията на хората. 

След ареста си Гьокташ поиска убежище по политически причини и статут на бежанец у нас, но молбата му остана без отговор. После Хасковският окръжен съд отказа поисканата от Анкара екстрадиция с мотива, че в южната ни съседка „не гарантират по достатъчно категоричен начин спазването на основни права, свързани с осигуряването на справедлив съдебен процес и изпълнение на наказание, ако такова бъде наложено, които са предвидени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета от Съвета на Европа, в която членува и турската държава“.

Това решение обаче беше отменено от Апелативния съд в Пловдив, а Гьокташ беше изпратен в Турция.

Мрежата на „Влиятелния“ и връзките му с „Шефа"

На 2 декември 2019 г. Георги Ушев, като шеф на спецсъда, разрешава използването на СРС спрямо бивш служител от администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и срещу административен съдия. Псевдонимът на първия е „Влиятелния“, а на съдията - „Шефа“. Поводът - в КПКОНПИ е постъпила оперативна информация за извършвани корупционни престъпления от страна магистрати от Върховния административен съд, Административния съд София-град и административните съдилища в Перник и Варна. 

Известно е, че през август 2019 г. Влиятелния е дисциплинарно уволнен заради нерегламентирано изнасяне срещу определена сума на информация за магистрати, съдържаща се в подаваните от тях декларации за имущество и доходи. По същото време в ИВСС се вихреше скандала с разкритите „случайно“ от ИВСС лични данни на съдия Мирослава Тодорова, завършил с уволнението на двама служители.

Друга престъпна дейност, извършвана от Влиятелния, е свързана с разгласяването на данни за самоличността на подателите на сигнали срещу магистрати до ИВСС, както и данни за хода и резултатите от извършените срещу магистратите проверки.

По това време срещу Влиятелния има и дело в съдебна фаза по Глава първа, Раздел ІV от НК, се казва в искането. Този раздел от Глава първа се отнася за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилственото изменяне на установения от обществен и държавен строй.

По повод това дело имало информация, че предстои Влиятелния да задейства контактите си със съдии и да опита да влияе върху изхода на процеса.

„Така създадените контакти той развивал и използвал с цел осъществяването на корупционни схеми, изразяващи се в произнасяне по различни административни, търговски и наказателни дела в полза на лица, предоставили имотни облаги от различен характер“, се казва в искането. И поименно се споменава административен съдия, с който Влиятелния контактувал по повод на дело с изключително висока санкция за голямо търговското дружество от месопреработвателната промишленост (назовано в документа). Говори се за 50 000 лв. подкуп. 

Съпругата на Влиятелния е административен съдия, разбираме още от искането за СРС.

Прокурорката „Ани"

На 5 март 2020 г. съдия Ушев позволява прилагането на СРС срещу прокурор от Софийската градска прокуратура. Псевдонимът ѝ е „Ани“. Срещу нея и по-рано са използвани СРС. За нея има оперативна информация за извършени престъпления против правосъдието. Историята връща назад към септември 2017 г., когато непосредствено след извършен грабеж на голяма парична сума в София са задържани четирима души. Срещу тях е образувано дело за грабеж, те са обвинени и задържани с прокурорско постановление.

Наблюдаващ прокурор е „Ани“. Съдът оставя четиримата в ареста, но службите получават информация, че един от обвиняемите след задържането му е имал интимни взаимоотношения с прокурорката, за да си осигури оправдателна присъда. Има информация, че прокурорката се е срещала с него в кабинета си в Съдебната палата. Документът сочи, че „Ани“ уверила въпросния обвиняем, че той е „най-невинният и че септември ще има оправдателна присъда, а на другите ще им дадат по 2 години“.

Оперативните работници сочат, че делото е отложено за 26.09.2019 г. После трима от обвиняемите (освен прокурорския любим) искат споразумения, различни съдебни състави им отказват. В крайна сметка и четвъртият обвиняем се навива на споразумение и така то е разгледано от съдия и одобрено за двама от подсъдимите. Присъдата на любовника-подсъдим не е ясна.

Очевидно в нито един от описаните случаи СРС-тата не са произвели доказателства, с които магистратите да бъдат пратени на съд.

Така остава висящ въпросът наистина ли целта е била разкриване на корупционни престъпления, или идеята е да се каталогизират и трупат в черна банка с информация, чрез която магистратите стават уязвими и послушни. Защото в СРС-то може да няма данни за подкуп, но да се разкрива личният живот на магистрата - любовници, деца, лечения, каквото се сетите. Или пък има данни за подкуп, които няма да стигнат до обвинителен акт в замяна на нещо.

И ако цялото магистратско съсловие шумно не се бунтува срещу това, можем само да си правим изводи колко надълбоко и широко са стигнали мрежите за влияние през СРС-тата. Обществото пък трябва спешно да си отговори - такава съдебна система ли иска.

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА