В България са регистрирани 2273 свлачища и срутища към началото на май 2026 г., показва обобщение на данните от трите регионални служби по геозащита – във Варна, Перник и Плевен. Около 40% от тях са активни, а още толкова са определени като потенциално опасни. Това означава, че близо 80% от свлачищните процеси в страната носят риск при определени условия.

Данните се базират на последното актуално състояние на всяко свлачище според регионалните регистри. Те обаче разкриват и сериозни проблеми с проследяването и контрола.

В много случаи свлачищата се отбелязват само с една точка, без ясно очертание на рисковата зона. Част от документите по изследванията не са публично достъпни, а информацията за състоянието често е непълна.

Съществуват и разминавания между различните райони. В Северна България например над 60% от свлачищата са отбелязани като активни, докато в района на Перник делът е под 11%. Според експерти това може да се дължи не на реална разлика, а на по-чести проверки и по-актуални данни.

Статистиката показва и друг проблем – рядко обновяване на информацията. В някои райони активни свлачища не са изследвани с десетилетия. В Северна България средният период без проверка достига над 20 години, докато в други части на страната е значително по-кратък.

В последните години броят на изследванията намалява. При сегашното темпо ще са нужни десетилетия, за да се направи пълна оценка дори само на вече известните свлачища.

На този фон експертите предупреждават, че комбинацията от обилни валежи, снеготопене и човешка намеса – като обезлесяване и строителство – продължава да увеличава риска от нови активизации в различни части на страната.