Днес отбелязваме 80-години от рождението на писателя Иванко Маринов,роден в Световния ден на книгата.За приноса си към културата той бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Кърджали“.
Иванко Маринов е поет, писател, публицист, общественик, краевед, редактор, чието творчество и житейски път бяха тясно свързани с гр.Кърджали.Член е на Съюза на българските писатели.
-Беше дългогодишен директор на Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” – Кърджали. Секретар, а впоследствие и Председател на Общинския Комитет „Васил Левски” в Кърджали. Редактор е на множество книги на десетки автори от Кърджалийска област. Публицист със стотици публикации в местния и националния печат.
Автор е на 28 поетични и есеистични книги, 9 от които са изцяло посветени на Кърджали и региона, както следва:
1. „ Източните Родопи в художествената литература”, библиографски указател, който е включен и във фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ.
2. „Градът-кръстопът” книга първа, физиология на Кърджали до 1944 г.
3. „Градът-кръстопът”, книга втора, физиология на Кърджали след 1944 г.
4. „Градът – кръстопът”, книга трета, физиология на Кърджали след 1989 г.
5.” Момин камен” – с родопски митове, предания, легенди.
6. „Хиляда деветстотин и дванадесета” - в околностите на Балканската война.
7. „Улица „Републиканска” – с краеведски спомени.
8. „Дни и нощи” – за художествено-творческата интелигенция в Кърджали.
9. „За по-различните хора” - за дейността на кърджалийския театър.
Награди и звания на Иванко Маринов:
- Годишната награда на Съюза на българските писатели за книгата „Градът-кръстопът” / 2006 г./;
- Звание „Заслужил краевед”, присвоено от Съюза на краеведите в България за значими услуги в организацията и ръководството на краеведската научно-изследователска и популяризаторска дейност; за голям брой краеведски публикации и дългогодишна краеведска дейност. /2006 г./;
- Медал „Златен век – печат на Симеон Велики” от Министерството на културата на Република България за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура / 2016 г./;
Резюметата на малка част от отзивите и рецензиите за творчеството на Иванко Маринов
Благовеста Касабова, вестник „Словото”, 25 ноември 2010 г.
„Мисля, че град Кърджали трябва да се гордее и да бъде благодарен на Иванко Маринов за това, че направи ярко колоритен, словесно панорамен „портрет” на града още от началото на оформянето му като град та до ден-днешен в трилогията си „Градът –кръстопът”. Развитият му усет към детайла му позволи по най-добрия начин да открои същностното, физиономичното, отличителното за събития, личности, обществени и културни деятели, политика, икономика, промишленост. И така да изографиса лицето му, че непременно да ти се прииска да го посетиш и да се потопиш в атмосферата му, да се докоснеш до миналото и настоящето му.
Не по-малко привлекателни са и родопските легенди, предания и митове, събрани в сборника „Момин камен”. Без да преразказва чуто и видяно, авторът отново се е опрял на детайла и предимно чрез него възкресява митичното наследство на родопчани.”
Никола Радев, Председател на СБП /1999-2003 г./за трилогията за Кърджали - „Градът-кръстопът”
„...книгите на Иванко Маринов притежават висок публицистичен градус, че е необичайна като документалистика, написана талантливо, с любов към града и неговите хора и ни открива един нов Кърджали.
Иванко Маринов е роден в Хасково, но е проходил в Кърджали и до днес, повече от половин век, ходи и броди из него и спокойно можем да го наречем летописец на града.
И все пак какво представляват тези две томчета, които носят заглавието „Градът-кръстопът”? От тях научаваме интересни и важни неща не само за Кърджали и България, но и за света и за живота въобще. Талантът на този поет е ярък и себичен, невъзможно е да го сбъркаш с друг поет. И в поезията, и в прозата му – имам предвид и тънката книжица „Небесни листа”, която носи огромна информация за историята на книгата и библиотечното дело – няма равен на други автори, имаш чувството, че той се е научил на писане не от големите световни и наши образци, а единствено от само себе си. Може би така е стигнал до фрагментарното гротескно писане на физиологията на Кърджали, което приветствам.
Написването на всяка добра книга е особен подвиг. Той изисква морални основания и къртовски труд, преливащ в съзнание за мисия. Моралните основания на Иванко са любовта му към Кърджали, неговия „местен”,болезнен патриотизъм. Винаги съм твърдял, че животът е извън София и Иванко е поредният, който доказва това.”
проф.Марин Ковачев,
Председател на Съюза на краеведите в България
„Книгата на заслужилия краевед Иванко Маринов за околностите на „Момин камен” ни въвежда в специален свят, тя ни води не само до кръстовищата на пътя, но и по-нататък, и по-надълбоко, в територията на мъдростта и човещината, който са като че ли патент на Родопите, независимо дали става дума за митове, предания или легенди – или всичко това, заедно.
Интересното и впечатляващото, забележителното в книгата на Иванко Маринов не е едно и две. Отбелязваме прецизната му работа на събирател на фолклорно-историческия материал. Другото е необичайното представяне на този материал, тънко усетената атмосфера, с далечните аромати на митовете, преданията и легендите.
Книгата на Иванко Маринов е явление, заслужаващо и висока оценка, и адмирации на порива за свой брод в неизбродимото.”
Петър Анастасов, поет, писател, редактор за есетата на Иванко Маринов
„Есеистиката на Иванко Маринов е запазена марка в съвременната българска литература. В много отношения тя смущава и предизвиква онези, които използват словото, за да крият мислите си, но в случая става дума за нещо по-важно. Става дума за непредсказуемата сила на думите да проникват в пластовете на времето и да изтръгват от там поуките за света, в който живеем. Защото, горди и самовлюбени в своята единственост, ние често забравяме, че не сме нито първите, нито последните на тая земя.
Есетата и от „Случайните чеда”, последната книга на Иванко, отново ни го напомнят.”
СТИХОВЕ:
ЗОДИЯ ТЕЛЕЦ
Днес денят ми се видя
голям и тъжен
като тогава,
когато за сефте дадох фира
от къщи.
Но вече няма накъде.
Днес сключвам мир
сепаративен.
Стоя сред стаята
с лъжливите козарчета,
открили някога основите
на старото ни
градско братство.
Там някъде накрая,
се и аз оглеждам...
И свиквам
да бодвам тъничка тръстика.
За бъдещите дни, за рая,
в които
едничка безнадеждата
ще ни е... надежда.
* * *
Горяха белите огньове.
Течеше старата река.
И моят първи залез скромен
топеше жълтите листа.
Пекарите от нощната варница
вечеряха пред своя огън.
Нанизани от лястовици жици
им бяха петолиния за сбогом...
Не можех с рими да сравнявам.
Метафори не употребявах.
Бях още аджамия дявол.
Не различавах вино от вина.
Аз още нямах свои книги.
С нежния пол вървеше грапаво.
Такива работи, ювиги
бедни братко.
А после грабнахме китарите.
И хукнахме да гоним зайците.
Бе времето на мускетарите
и псета,
лаещи
отвъд оградите...
ТРИ СИМВОЛА.
Не вярвам, че гърла езически
християнски псалми пеят.
Часовникът е времето,
облечено в числа.
А пещерата –
тъмната прозявка на Земята.
В часа на синята мъгла...
Не знам нататък.
И не трябва.
Не знам и
на колко кита се държи
планетата.
Но за поезията
трябват
още два...
Реката с цветовете полудели
с бучене пълни
схлупения
купол.
Не вярвам, че гърла....
Но туй го вече казахме...
В началото.
Кърджали бг вести