С дълбоко преклонение и сърдечна признателност учениците от 9. б клас, заедно с вокално-фолклорна група „Звънче“ и солисти от СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, сътвориха вдъхновяващ иновативен урок по музика, посветен на 153 години от гибелта на Апостола.

Събитието премина под знака на родолюбието и духовната памет, обединявайки ученици от различни възрасти в едно общо преклонение пред делото на безсмъртния българин.

На 19 февруари България свежда глава в знак на почит и преклонение ... Тази почит не е мълчаливо тъгуване, а живо помнене. Васил Левски продължава да живее в сърцата на народа чрез своите светли завети – безкористна отдаденост, нравствена чистота и безгранична любов към отечеството. Неговият пример за смелост и честност и днес осветява пътя на поколенията и ни напомня, че свободата е отговорност, а справедливостта – дълг.

В памет на Дякона на българската свобода бе подготвена тържествена програма и тематична изложба, реализирана съвместно от ПЕКК Изкуства. Слово, музика и образ се преплетоха в едно въздействащо духовно преживяване.

Официалното откриване започна с химна на Република България – тържествен момент, който изпълни залата с достойнство и съпричастност. Георги Димитров от 11. а клас представи съдържателна презентация, припомняща ключови моменти от живота и делото на Апостола.

Братята близнаци Еймен и Егемен Балканлъ от 6. б клас също се включиха със своя презентация за идеолога на българската революция и с емоционален рецитал на стихотворението „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев – творба, която и днес разтърсва съвестта на нацията.

Дениз Чауш и Кристиян Кьосеиванов от 9. б клас впечатлиха присъстващите със своя разработка, представяща съвременния образ на Апостола като нравствен ориентир в динамичния свят на днешния ден.

Рецитал по стихове на Иван Вазов, Христо Ботев и други поети революционери прозвуча в изпълнение на Дилан Юсеин (9. б клас), Никола Славов (3. д клас) и Кристиан Сербезов (4. г клас). Младите изпълнители вложиха сърце и достойнство във всяка дума.

Вокалната група „Звънче“ завладя публиката с песен за Апостола, а Мария Грахльова от 4. д клас докосна всички със своето пиано изпълнение – чисто, искрено и светло.

В рамките на иновативния урок Александър Александров от 11. б клас представи малко известни факти и любопитни истории от живота на Дякона – като Дякон Игнатий, чието духовно име остава символ на вяра и служение.

Интерактивната викторина, проведена от Георги Димитров, превърна публиката в активен участник в събитието. Ученици и учители демонстрираха задълбочени знания за водача на българското националноосвободително движение. В края на своето участие той поздрави гостите с изпълнение на „Ръченица“ от Парашкев Хаджиев – музикален поклон пред българския дух.

Финалът бе особено вълнуващ. Вокална група „Звънче“, солистите и учениците от 9. б клас изпълниха възрожденски песни, които върнаха присъстващите към онова време на пробуждане и надежда. Програмата завърши с „Къде си, вярна ти любов народна?“ по текст на Добри Чинтулов и „Хубава си, моя горо!“ по текст на Любен Каравелов – песни, които носят носталгия, обич и вярност към родината.

Сред присъстващите бяха учители, родители и ученици от всички образователни етапи, както и директорът на училището г-жа Теодора Богданова-Литова, която поздрави участниците и подчерта, че делото на Левски ще остане вечен нравствен компас за българския народ.

Иновативният урок имаше за цел да развие културната, гражданската, социалната и комуникативната компетентност на учениците и да осъществи живи връзки между музика, история и литература. Но отвъд образователните цели, той постигна нещо по-ценно – събуди чувство на принадлежност и отговорност към националната памет.

Програмата доказа, че святото дело на Апостола е живо – в сърцата на младите, в песните, в словото, в тихото вълнение на признателността. Паисиевци пазят духа на националните герои и следват заветите им.

Слово и музика се сляха в едно запомнящо се духовно преживяване, което отново ни припомни неговите безсмъртни думи:

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Дела трябват, а не думи.“
„Времето е в нас и ние сме във времето.“

Поклон пред паметта ти, Дяконе!

Текст и снимки: Евгения Пейкова