Страната ни е с най-нисък резултат от повече от десетилетие, сочи Индексът за възприятие на корупцията за 2025 г.

Според Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index) за 2025 г., публикуван от Transparency International, глобалните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване - неуспешни.

България получава 40 точки (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под критичния праг от 50 точки и сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната.

Само за последните 2 г. България губи 5 точки, което е статистически значима промяна, която показва липсата на устойчиви и решителни действия срещу корупцията. Тази отрицателна тенденция се свързва с продължаващото влияние на клептократски мрежи, формалното и неефективно прилагане на антикорупционни политики, засилващите се атаки срещу гражданското общество, както и с институционалните сътресения около частично касираните парламентарни избори.

Институционални дефицити и натиск върху гражданското общество

През изминалата година гражданският сектор бе обект на целенасочени атаки и стигматизиране, включително чрез опити за въвеждане на законодателство, насочено към ограничаване на дейността на неправителствени организации, както и чрез създаването на парламентарни структури с разследващи функции спрямо граждански организации. (Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на България, финансиращи български физически и юридически лица и НПО, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт.)

Подобни действия не само не създават благоприятна среда за гражданско участие, но и подкопават усилията за прозрачност, отчетност и защита на правата на човека.

Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна неспособност за избор на ръководни органи на ключови институции и регулатори.

Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, след години на институционална неефективност и невъзможност за формиране на работещ състав, допълнително задълбочи кризата на доверие.

Сериозни въпроси за стабилността на демократичните процеси възникнаха и след безпрецедентното частично касиране на парламентарните избори през 2024 г. Решението на Конституционния съд, с което бе обявен за незаконен изборът на 17 народни представители, разкри сериозни слабости в изборния процес и взаимодействието между институциите. Процесът по изготвяне на експертизите бе белязан от липса на прозрачност и публични конфликти между ключови институции, както и от опити за политически натиск.

Корупцията като фактор за бизнес средата

Корупцията продължава да оказва пряко влияние върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес проучвания показват, че 55% от компаниите определят корупцията като сериозен проблем за дейността си, а 89% я възприемат като широко разпространена. В резултат корупционният риск често се превръща в предварително калкулиран фактор при административни процедури, обществени поръчки и инвестиционни решения.

Завладяването на държавата и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като създават условия предимство да получават компании, свързани с мрежи за влияние, а не тези с най-добри професионални и икономически показатели. Това намалява предвидимостта на бизнес средата, възпира инвестициите и отслабва ефекта от икономическите реформи.

Паралелно продължава съществуването на цели икономически сектори, в които сивите финансови потоци и недекларираната заетост са част от устойчив модел на функциониране. Тези практики затрудняват контрола, увеличават риска от пране на пари и подкопават финансовата стабилност на страната.

България остава на дъното в ЕС и изостава по пътя към ОИСР

Средната стойност за държавите от Европейския съюз остава 62 точки, което поставя България на последно място заедно с Унгария. Липсата на напредък се наблюдава и при изпълнението на редица препоръки на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и ефективно прилагане на антикорупционното законодателство.

В контекста на кандидатурата на България за членство в ОИСР страната заема 35-о място от 38 държави членки в Индекса за възприятие на корупцията, което я поставя сред най-слабо представящите се държави в организацията.

Необходимост от решителни реформи

Резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. показва, че липсата на последователни реформи, политическата нестабилност и слабият институционален капацитет продължават да възпрепятстват напредъка на страната в борбата с корупцията. Без укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи негативните тенденции, които засягат както демократичното управление, така и икономическото развитие на страната.

За Индекса за възприятие на корупцията

Индексът за възприятие на корупцията се публикува ежегодно от 1995 г. и оценява 182 държави и територии въз основа на възприятията за корупция в публичния сектор. Той използва данни от 13 независими източника, включително Световната банка, Световния икономически форум и други.

Оценките се основават на анализи от експерти и представители на бизнеса, като последният методологически преглед е направен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия през 2017 г.