Между 15 и 30% от всички превози на отпадъци в ЕС са незаконни, соци доклад на ЦИД и Столична община
Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, са сред найбързо нарастващите и доходоносни проявления на организираната престъпност в Европейския съюз. Те генерират приблизително 9,5 млрд. евро годишно и заемат трето място сред най-печелившите незаконни дейности след наркотрафика и измамите с ДДС.
Изчисленията сочат, че между 15 и 30% от всички превози на отпадъци в ЕС са незаконни, което отразява силното търсене на евтини начини за освобождаване от отпадъци при нарастващи регулаторни изисквания. Престъпните мрежи се възползват от високите разходи за законно третиране и от слабия контрол, като предлагат бързи и евтини решения за нерегламентирано депониране, загробване, изгаряне или трансгранично изнасяне на отпадъци.
Това показва новият доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) „Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“, изготвен с подкрепата на Столичната община.
Изследването е публикувано няколко месеца след Международната кръгла маса, проведена на 8 октомври 2025 г. в София, организирана от Столичната община и Центъра за изследване на демокрацията, с участието на представители на Европол, Националната жандармерия на Франция, Британската агенция за околната среда и ключови български институции.
На форума кметът на София Васил Терзиев определи престъпленията с отпадъци като системен проблем, който надхвърля въпросите на чистотата и засяга пряко обществения интерес, икономическата справедливост и доверието в институциите. Той предупреди за натиск, саботаж и рекет в сектора на сметосъбирането и заяви, че няма да допусне столичани да плащат „данък корупция“ чрез непрозрачни и икономически необосновани договори. Според Терзиев кризите в управлението на отпадъците са резултат от дългогодишни порочни практики и институционални дефицити по цялата верига.
Докладът разглежда подробно правната и институционалната рамка за управление на отпадъците в България, като отчита, че въпреки наличието на Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, на практика преобладават административните наказания, които често са несъразмерни с икономическите ползи от нарушенията. Липсата на ефективно наказателно преследване, слабата координация между институциите и ограничената проследимост на отпадъчните потоци създават условия престъпленията да останат нискорискови за извършителите. В този контекст докладът акцентира и върху необходимостта от навременното транспониране на новата Директива (ЕС) 2024/1203, която значително разширява обхвата на екологичните престъпления и въвежда по-строги санкции и лична отговорност за ръководни лица.
В аналитичната част на изследването са разгледани и конкретни примери за незаконни практики, които не са изолирани, а следват сходни модели – използване на формално лицензирани оператори, манипулиране на документация, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролните механизми. Последиците са сериозни – замърсяване на околната среда, рискове за общественото здраве, значителни разходи за общините и подкопаване на доверието в институциите.
Авторите на доклада подчертават, че ефективното противодействие на престъпленията с отпадъци изисква цялостен подход – укрепване на наказателноправната рамка, засилване на междуинституционалната координация, въвеждане на технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и активна роля на местните власти и обществото.
