Председателят на Сметната палата Димитър Главчев и заместничките му Маргарита Николова и Силвия Къдрева също са склонни да бъдат служебен премиер. Това стана ясно във финалния етап от консултациите при президента. Така кандидатите, от които Йотова може да избира, са петима.
В четвъртък зам.-омбудсманът Мария Филипова се съгласи да поеме поста. Ден по-рано същото направи и подуправителят на БНБ Андрей Гюров.
„Казах, че съм склонен да приема“, посочи пред журналисти след срещата си с Йотова Главчев, който вече два пъти беше посочван за служебен министър-председател.
По думите му не е обсъждан с държавния глава състав на ново служебно правителство.
„Никакви предварителни условия не е поставяла президентът Йотова, нито и двата предишни пъти президентът Радев. Никой не ми се е месил и в работата на служебен премиер“, посочи още Главчев.
Стана ясно, че не е обсъждана и дата за предстоящите избори.
След Главчев при Йотова отиде зам.-председателката на Сметната палата Маргарита Николова, която също изрази готовност да стане служебен премиер.
„Споделих, че още по време на изслушването ми за заемането на длъжността зам.-председател на Сметната палата през месец март миналата година в парламента ми беше зададен въпросът дали аз съм наясно, че длъжността, за която кандидатствам попада в т. нар. домова книга - потенциалните служебни министър-председатели и аз отговорих, че съм наясно. По същия начин потвърдих пред президента, че ще изпълня конституционните си задължения“, каза тя след срещата с президента.
На въпрос дали смята, че може да състави правителство бързо, тя отговори:
„Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи. Не бягам от трудните решения. Познавам в детайли работата на администрацията, защото дълги години съм била част от нея и считам, че това ще ми помогне да се справя“.
Малко по-късно дойде и последното съгласие - от другият зам.-председател на Сметната палата - Силвия Къдрева.
„Ясно казах на президента: „Да, приемам“, каза тя пред журналисти след срещата си с Йотова.
Къдрева каза, че още при избирането ѝ за зам.-председател на Сметната палата е казала, че няма да бяга от отговорност, ако се стигне до търсене на служебен премиер.
На въпрос дали е готова бързо да избере служебни министри, тя отговори: „Информирана съм за това, че трябва в 7-дневен срок. Изключително трудна задача ще бъде сформирането на кабинет. Аз предполагам, че за всеки един от нас - кандидатите ще бъде трудна задача, защото не познаваме тази дейност, този процес“.
Другите потенциални премиери
Досега готовност да заемат поста заявиха заместник-омбудманът Мария Филипова и подуправителят на БНБ Андрей Гюров. Останалите длъжностни лица, които се явиха по-рано през седмицата на „Дондуков“ 2, се отказаха от поста.
Преди да стане заместник-омбудсман Филипова бе шеф на Комисията за защита на потребителите. Докато беше на поста тя излезе със съобщение, в което разкритикува големите вериги магазини, че не изпълняват заръка на председателя на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски.
Миналата година по време на изслушването ѝ пред парламентарната комисия за прякото участие на гражданите бяха изразени притеснения, че е кандидатът на Делян Пеевски за служебен премиер.
„Не разбирам от политика“, бе отговорила Филипова, но обясни, че е готова „да си изпълнява задълженията“.
Филипова има участие и в делото срещу хазартния бос Васил Божков. По него тя е свидетел в качеството си на някогашен председател на закритата Комисия по хазарта.
Растежът в кариерата ѝ тръгва от Министерството на правосъдието. След това тя бе избрана за зам.-председател на Комисията за финансов надзор, а после и за председател на Комисията за защита на потребителите.
Около другия потенциален премиер - подуправителя на БНБ Андрей Гюров пък има юридически казус, който според някои поставя под въпрос легитимността на кандидатурата му.
През 2024 година Гюров беше отстранен от поста си в Централната банка заради решение на Антикорупционната комисия (КПК) за несъвместимост. Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества. Той обжалва, но окончателно решение на съда няма, защото се чака становище на Съда на Европейския съюз.
„Аз не мога да коментирам от юридическа гледна точка, защото не съм юрист, но от професионална гледна точка това, което мога да кажа е, че Административният съд вече отмени решението на Комисията за противодействие на корупцията, което беше основа за моето отстраняване от Управителния съвет. В момента тече дело пред Съда на ЕС. Там на изслушването получих много категорична подкрепа от становищата на Европейската централна банка и Европейската комисия. В този смисъл нямам никакви морални проблеми да приема една такава позиция“, каза по въпроса в сряда Гюров.
Какво следва?
Разговорите с възможните кандидати за премиер приключват днес. След това Йотова ще трябва да реши на кого от склонните да поемат поста да връчи мандат за съставяне на служебно правителство. Номинираният от нея служебен премиер следва да представи проект на кабинет. След консултации с парламентарните сили държавният глава трябва да подпише указ за назначаване на служебно правителство.
От подписването на указа зависи и датата за предсрочните парламентарни избори, като те трябва да бъдат проведени в срок до два месеца.
