Няколко дни преди България да се сбогува с лева, разговори на Politico, проведени в края на декември, уловиха момент на силно обществено напрежение. Малко преди 1 януари, когато страната официално влиза в еврозоната, българите говореха за еврото не като за техническа промяна, а като за избор със сериозни последици - за доходите, цените и усещането за сигурност. На 5 януари разделението остава, а въпросите – без еднозначен отговор.

Очакване за улеснение

В Перник 73-годишният Антон Теофилов, търговец на открития пазар, казва пред Politico, че приема еврото спокойно. За него общата валута означава по-лесни пътувания и бизнес в рамките на Европейски съюз. Той не очаква сътресения в ежедневието и смята, че левът е изпълнил ролята си.

Според него основният проблем не е самото евро, а липсата на ясни обяснения. Държавата, казва той, трябва да говори по-достъпно с хората, защото обществото е разделено и несигурно.

Страхът от поскъпване

В София 55-годишната ортопедка Петя Спасова гледа на предстоящата промяна с тревога. Тя смята, че моментът е неподходящ – България е политически нестабилна, а Европа преминава през икономически трудности. Според нея рискът от поскъпване е реален и ще засегне най-силно хората с ниски доходи.

Тя казва, че не се страхува за себе си, но вижда все повече пациенти, които не могат да си позволят дори пътните разходи за лечение. За нея еврото не е символ на напредък, а на допълнителна несигурност.

Сходни опасения изразява и 53-годишният шофьор на камион Светослав Бонински от Габрово. Той казва, че се страхува от инфлация и от повторение на сценарии, които според него вече са се случили в други държави след приемането на еврото.

Поколенческо разделение

По-младите гласове звучат по-уверено. Натали Илиева, 20-годишна студентка по политически науки от Перник, казва, че вижда еврото като логична стъпка след присъединяването на България към ЕС. За нея то означава удобство при пътуване, учене и работа в чужбина.

Тя признава, че преходът може да бъде труден, но напомня, че левът е фиксиран към еврото от години. Според нея по-големият риск идва от политизирането на темата и от дезинформацията, която засилва страховете.

Малкият бизнес между прагматизма и носталгията

В София собствениците на малка джелатерия – Катарина Николич и Методи Методиев – казват пред Politico, че за бизнеса им валутата няма да има решаващо значение, ако преходът бъде добре управляван. Методи признава, че му е тъжно да се раздели с лева, но приема еврото като естествена стъпка.

Катарина, която е живяла в Италия, не очаква драматични последици и смята, че еврото може да донесе повече стабилност и доверие към страната. И двамата обаче подчертават, че възрастните хора ще имат нужда от повече информация и подкрепа.

Повече от икономика

Независимо дали са „за“ или „против“, почти всички събеседници на Politico споделят едно и също усещане – липса на доверие в институциите. Хората се съмняват, че държавата ще контролира цените и ще защити най-уязвимите.

Към 5 януари еврото вече е факт, но дебатът не е приключил. За едни това е стъпка към по-лесен и по-отворен живот. За други – начало на период на несигурност. Общото е, че сбогуването с лева се случва без обществено спокойствие и без усещане за споделено решение.