Истина е непрекъсваема, затова за любовта смъртта не е преграда
Тази година за своя 75-годишен юбилей Лияна Фероли издаде осмата си поред книга „A”more”. В общественото пространство тя се изявява като поет, блетрист, публицист, литературен критик, журналист и общественик.„A”more” на покръстената с любов Лияна е едно дълбоко и съкровено сливанe с Великия Поток на Духа, на независимата от живота и смъртта свобода.
В нея тя търси мистичната истина навсякъде, без ограничения, в неординерното, в неочакваното, непознатото… Следва душата, духа си, техните звуци и образи, разбулва обвивките на така тайнствената Любов и на човешката същност, взира се в тяхната дълбочина, казва поетесата Дима Чонова.
А литературният критик Петър Хаджинаков определя новата й книга като синкретична литература, изпълнена с една чисто женска чувствителност, интроспективност и медиативност. Като една азбука на крехката и ранима женска душевност. В нея прозира и една многоаспектна метафористичност. Тя поражда чувството на философска мащабност, предимно в духовен, езотеричен контекст. И то с една изострена до крайност чувствителност, сензитивност, с огромна жажда за проникване в необяснимото, в абсурдното, алтернативното…
Както и в предишните си книги, тя си остава необичайна, непредвидима, непобираща се в правила и ограничения. И все така мистично търсеща истината навсякъде - дори в парадоксите, абсурдите. Така, следваща душата и духа си, тя провокира сама себе си, обогатява се със своите духовни потайности.
Но най-много впечатляват нейните неординерни духовни търсения за смъртта, любовта, безсмъртието и живота в Духа, които са и основните теми, разглеждани в сборника. Без да дават оценки, обвинения, поучения. Най-вече говорят за така важното приемане между хората и за всичко случващо се като закономерно и необходимо за нашата духовна еволюция.
Книгата А”more” със есета и стихове ще бъде представена на 18.12. от 17 ч. в кърджалийския пресклуб на БТА.Свои впечатления за нея ще споделят Петър Хаджинаков и проф. д-р Тодор Черкезов.
- Лили, честит да бъде 75-годишният ти юбилей, на който посвети новата си книга с есета и стихове „А,more”! Защо я нарече с тази италианска дума?
- Първо, от почит към моя прадядо по бащина линия Джовани Фероли, и второ, заради нейната синкретичност.Тя съдържа три значения - смърт, любов и безсмъртие, които са основните теми в книгата ми, както и техният резултат - Живота в Духа.
- Носиш и тракийски ген по майчина линия…
- Да, той идва от баба ми Фикия, живяла в района на кюстендилските села Бобошево и Мурсалево, където минава четвъртата по големина българска река - Струма, в която, според митологията, е била хвърлена главата на Орфей. Стара легенда разказва, че в древното минало, се е наричала Филистин, откъдето идва името на палестинците, които са българи от тази долина, впоследствие преселени в Близкият Изток. На левия бряг на Струма, край Мурсалево, близо до Благоевград, са намерени тракийски артефакти, датирани от ранния до късния неолит (7 - 5 хил. пр.н.е.) Неотдавна там бяха разкрити и останки от тракийско селище на площ близо 20 дка., с повече от 60 двуетажни къщи с размери 20-24 м. и с предполагаема височина до 7 м. - нещо срещано за първи път в Европа.
- Всеки творец търси себе си в родословието си и в своите творения, за да научи повече и за света, и за неговия Създател. Какво изисква от твореца Духът на новото време?
- Ние носим в нашия Дух всички времена и цялата неизбродност на екзистенцията, на съществуването. Но само̀ по себе си, то е недостатъчно и се нуждае от логос, слово. И тук на помощ му идва литературността, която предизвиква и поддържа устойчива неговата дълбина, въпреки че, заедно с нея, идва и голямото кръстопътие на твореца. Но пък точно така, той разбира, че най-много се нуждае да разбере душата си, в която е заложен неговия житейски план. И да последва нейния полет.
Неслучайно, гърците са я нарекли Психея - ефимерната и многоцветна пеперуда, влюбена в Амур - бога на любовта у древните римляни. А класическото ангелче (амур), държащо арфа, е символ на изкуството и любовта. Затова в античното изкуство Амур и Психея олицетворяват любовта и душата. Образите им в ранното християнство пък въплъщават пълнотата и радостта, която изпитва душата след смъртта, когато във вечността общува с Бог. И тъй като живата Истина е непрекъсваема - за любовта смъртта не е преграда. Тази Истина е и синергия между смърт, любов, безсмъртие, безкрайност, която се опитвам да улавям в новата си книга.
- А защо, Лили, твоето търсене в тази посока преминава през мистичния прочит?
- Ние от себе си нямаме нищо, а всичко сме получили от Божията благодат, която ни дава и вярата, и призванието, усилва и волята ни, без да разрушава свободата ни. А мистичният прочит не е нещо неясно, поетично, ирационално, а особено знание за божествените неща, при което, за разлика от аскетичното, където имат надмощие „придобитите“ добродетели, в него над човешките усилия преобладават даровете на Светия Дух. Известна е и символичната разлика между двата прочита: първият е като платното на житейската ни лодка, улавящо божествения вятър, а вторият е в усилието на веслото.
Мистичният поглед внася и един осветен оптимизъм, едно виждане на света през невероятно прекрасната Божествена любов, която ни дава един екстаз, издигащ ни над нас самите, доближаващ ни и до свещеното, до незримото. Потапя ни в първичната свежест, в светлата красота, в свободния дар, в хармонията, благоволението, в благовремието, скрити в Духа на Любовта.
- Често казваш, че няма по-висш екстаз от творческия, защо?
- Да, защото той ни носи истинското въззрение, свободната яснота в загадъчно абстрактното. А и духовната екстаза води до много по-висшата от рационалната сублимация, затова е и метод за трансформация. И точно тази творческа кодификация - кондензация предизвиква духовния екстаз. А това мистично състояние превъзхожда всички други. Най-добре го изразява думата „дуенде”, изпълнена с много значения, търсещи Божествената искра в нас. Дуендето се усеща като свръхемоция, като едно кратко, но помнещо се дълго и каращо кръвта да пламва до болка, до прозрение. Като един непомерно потръпващ копнеж по сливането ни с Бога, до степен на единение с Неговото дихание.
Интервюто взе: Дима Чонова
Дуендето възвестява кръщението с новосъздадените неща
Дуендето - чисто физическо усещане за единение с духа ни…
Каращо кръвта да пламва до болка, да се изчерпва,
да се скъсва със старото, баналното, изтъняло от износване.
Непознатата свежест стига до религиозен екстаз.
То те среща първо – неочаквано и нечакано…
Като общуване - сублимация чрез съблазняване и борба -
чрез трепета на осеняването и откровението...
Като духовно състояние и синкретично мъдро познание -
услажда сетивата, ума, душата, сърцето…
Основата му е в духа на земята и на небето, раждащи
същността на изкуството и неговия болезнен
стремеж към съвършенство чрез сила, идваща отвътре,
подобна на вакханския обаятелен глас и този
на музата, който възвисява, съкрушава, погубва.
Яростно изгаря, залива с вълна на болка, на искреност.
За да стигне накрая с дълбок, тих и нежен вик
до своето издъхващо и сладостно сливане на духа и душата.
Идва по-бързо, ако наблизо те дебне смъртта,
разклаща силно клоните в душите, не намиращи утеха,
Но това нараняване, стигащо до дъното на
кладенеца на творческата същност, носи изцеление.
Обича да ходи по ръба на нещата, обича раните,
приближава се неусетно до местата на зарастването, където
формите стават един копнеж, по-силен от техния
видим израз. Отваря страданието чрез драмата и така издига
стълбата на възземането, пробожда със силата на
новите корени в духа на земята и на небето, раждащи, тръпно,
непокорната и дързостна същност на изкуството.
Търси нови простори, образи, творби, непознати звуци, аромати
със своя полъх на ангелския нюкс, възвестяващ
кръщението с новосъздадените неща…
Лияна Фероли
.
.
