Разходите за заплати и издръжка на администрацията се оказаха по-високи и от оттегления заради протестите финансов закон
Било каквото било, вече ще бъде, както беше.
Тази крилата мисъл на Бойко Борисов, казана по друг повод, идеално пасва и на коригирания бюджет за 2026 г. Под натиска на протеста правителството леко поразмести някои приходи и разходи, но отново ни сервира от същото. Ясно е, че за толкова кратък срок реформи не може да очакваме от тази власт, но поне да не ни заблуждава, че смята да харчи парите на данъкоплатците по-ефективно.
Най-дразнещите промени като вдигане на данъчно-осигурителната тежест за бизнеса и работещите в частния сектор само са отложени за 2027 г. Неприличното вдигане на заплатите в някои привилегировани бюджетни сектори също е отложено с една година, като за 2026 г. е заменено с по-скромните 10% ръст. За сметка на това в публичната сфера, която разчита на парите на всички данъкоплатци, догодина ще има още повече пари за харчене, независимо от уверенията на финансовия министър за свиване на разходите в ревизирания бюджет.
Какво показва съпоставката на отделните пера и мерки в стария и в новия вариант на бюджет 2026 г.?
Всъщност разликата е в едни 1.034 млрд. евро. С толкова са орязани приходите след оттеглянето на повишението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, на двойното увеличение на данък дивидент и внедряването на СУПТО, обявено за мярка срещу укриването на обороти в търговските обекти.
С 1.034 млрд. евро се свиват и разходите, за да вържем дефицита на 3%, като орязването е основно на капиталовата инвестиционна програма (намаление от 741 млн. евро) и на перото „Субсидии и текущи трансфери“ (липсващите 230 млн. евро за повишение на заплатите на младите медици).
Замразени заплати ли?
Изключително заблуждаващо е твърдението на властта, че вслушвайки се в критиките на бизнеса и протестиращите хора, замразява драстичното увеличение заплатите в бюджетните системи, където те са обвързани с ръста на средната работна заплата за страната.
Силовите структури може и да не получат 50% повишение на възнагражденията си догодина, но това изобщо не означава, че те ще бъдат замразени. За цялата публична сфера са предвидени по-високи бюджети, с които да повишат с 10% заплатите на служителите си, вместо с предварително разчетените 5%. В резултат на което догодина разходите за бюджетните заплати в коригирания закон достигат 8.999 млрд. евро - с 41 млн. повече от заложените 8.954 млрд. евро в оттегления бюджет. В сравнение с 2025 г. сумата за бюджетни заплати скача с над 1 млрд. евро.
Нещо повече, по-високи в ревизирания бюджет се оказват и разходите за издръжка на бюджетните ведомства. След корекциите, които уж трябваше да орежат текущите им харчове, издръжката нараства с 50 млн. евро до 4.764 млрд. Ако пък я сравним с тазгодишните разходи, издръжката догодина расте с близо 600 млн. евро. Икономисти предупреждават, че това е изключително неясно разходно перо, което развързва ръцете на министерства и всички бюджетни структури да харчат безконтролно.
Синдикатите отчитат като изключителен успех, че са се преборили за 10% увеличение на бюджетните заплати вместо 5%. И властта сигурно е доволна, че е осигурила по-високи доходи през 2026 г. поне на една част от българските граждани, „за да не бъде компрометирано приемането на еврото, ако доходите паднат“, каквито нелепи обяснения даде преди време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Сякаш хората, които работят в частния сектор, може да преглътнат всички несгоди, само и само чиновниците да са доволни.
С тези свои действия
управляващите още повече вбиват клин в обществото,
като задълбочават различията в заплащането в публичния и в частния сектор, който всъщност произвежда брутния вътрешен продукт на страната.
Трябва да се отбележи, че догодина финансовият министър прогнозира забавяне на икономическия растеж - ако тази година очакванията са за 3.2% ръст на БВП, то бюджет 2026 г. е разписан при ръст на БВП от 2.7%. Повече от ясно е, че при по-слабо нарастване на икономиката няма как да се очаква осезаемо покачване на доходите на заетите в реалния сектор. Въпреки това правителството склони да разпише 10% вдигане на заплати на калпак в бюджетната сфера, което неминуемо ще отвори още повече ножицата, след като през 2025 г. трайно средната заплата в публичния сектор изпревари тази в частния.
Дори и обещанието да бъдат закрити близо 5 500 трайно незаети щатни бройки в публичния сектор е половинчато. Трайно незаети места означава да са останали вакантни повече от 6 месеца. Правителството обаче дава на ресорните ведомства цели три години да мислят дали да ги закрият. А за догодина си поставя скромната цел да отпише само 1833 бройки, от което ще бъдат спестени 50 млн. евро. И отново се оправдава с нуждата от „цялостен преглед“, „оценки на заетостта в бюджетните организации“, „запазване на качеството на публичните услуги“ - поредно тупане на топката до следващия бюджет, когато отново управляващите ще ни успиват с оправдания от нуждата от анализи.
Новият дълг все така висок
Управляващите не се вслушат и в призивите за орязване на огромния нов дълг, който се канят да поемат догодина, както и през следващите две години. Всъщност има леко намаление на тавана на новия дълг с 440 млн. евро, но на фона на планираните рекордни 10 млрд. евро заеми, е като капка в морето.
Финансовият министър така и не даде смислено обяснение защо са ни нужни толкова много нови заеми, при положение, че за покриване на дефицита и падежите на стари задължения догодина са необходими около 5 млрд. евро. За планирания заем от 3.2 млрд. евро от механизма SAFE на ЕС за укрепване на отбранителната промишленост разбрахме. Но останалите 1.8 млрд.? Пак ли държавата ще налива пари в губещи държавни компании, където изтичат като в пясък?
Министър Петкова успокоява, че скандалната опция държавната ББР да купи активи на „Лукойл“ в България я няма вече в бюджета, както и изненадващото решение за отдаване на концесия на държавното тотото. Само че тези две идеи се появиха не в нейния предишен проектобюджет, а бяха внесени преди второто му четене от депутати от ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН. Което първо, показва доколко бюджетите се пишат в МФ и второ, ни кара да сме още по-нащрек за изненади при новото гласуване в парламента.
ДДС все така нереалистично пожелателен
МФ свива леко приходите от различните видове данъци в коригирания бюджет за догодина, като за основния приходоизточник - ДДС, намалението е с 600 млн. евро в сравнение с оттегления вариант. Вероятно причината е отказът от част от мерките за затягане на фискалния контрол, като въвеждането на СУПТО и изтеглянето за средата на годината на старта на реалното проследяване чрез GPS или специално мобилно приложение на НАП на движението на всеки камион, натоварен със стоки с висок фискален риск.
Така догодина се очаква да бъдат събрани 14.385 млрд. евро от ДДС. Ръстът отново е колосален - с 30% спрямо постъпленията от тази година. И също толкова нереалистичен, както и тазгодишните постъпления от ДДС, които няма да бъдат изпълнени с 1.6 млрд. евро по признанието на самото финансово министерство.
За сметка на това правителството е завишило очакванията си за събиране на неданъчни приходи - с 20 млн. евро от такси, с 25 млн. евро от продажба на собственост и с 240 млн. евро от продажба на нефинансови активи, които според бившия финансов министър Асен Василев са продажби на квоти от въглеродни емисии.
И на поправителния за бюджета
властта не успя да надскочи себе си.
Нито протестите, нито бойкота на работодателите бяха в състояние да уталожат желанието на управляващите за още по-големи харчове, кои от кои по-непрозрачни. Финансовият министър тържествено обяви, че делът на разходите спрямо БВП е намален на 40.1%, като удобно пропуска да включи финансирането от европрограми. Но в мотивите към бюджета, писани от финансовото министерство, е повече от видно, че реалните разходи остават на рекордно високи за последните 25 години нива от 45%.
При това растящо харчене и взимане на огромни заеми за финансиране на разходите високата инфлация и бъдещото повишение на данъците са ни в кърпа вързани. Коалиционният партньор БСП отдавна натиска за премахване на плоския данък и по-високо облагане на високите доходи, какво друго да очакваме и от турбопопулиста Делян Пеевски. А това в комбинация с високата инфлация означава обедняване на обикновените данъкоплатци.
МИЛА КИСЬОВА
