Група учени от Швеция, Холандия, Германия, САЩ и Австралия установиха, че Лудвиг ван Бетовен не е имал генетично обусловена музикалност. Изследването им е публикувано в научното списание „Current Biology“.
Изследвано е ДНК на Бетовен от запазени космени фоликули и са проучили показателя PGI, който показва вероятната проява на генетичните заложби у човека. Според данните, Бетовен има много ниски стойности по този показател в сравнение със съвременните хора.
Според показателите, Бетовен е имал много по-слаби генетични музикални заложби от съвременните хора.
Той не е имал генетично обусловена предразположеност към синхронизация на ритъма, която е важна за възприемане на музиката и за развитие на професионални навици.
Все пак в статията си учените уточняват:
„Важно е да се има предвид, че човешките черти, включително музикалните умения, не се определят единствено от гени или среда, а по-скоро се оформят от тяхното сложно взаимодействие и че генетичните влияния са по-скоро вероятностни, отколкото определящи причини, които оформят бъдещето на индивида“.
Специалистите са изследвали и генетичното предразположение на Бетовен към болести. Те са открили, че проблемите му с черния дроб са били генетични, задълбочени от хепатит В, от който композиторът е страдал преди смъртта си, както и от алкохолната му зависимост.
