Трябва ли да се въведе задължителното изучаване на турски език в българските училища, за да може след време децата ни да разбират какво им говорят управляващите? Ахмед Доган ли е нашенският ПАПА?
Главата на Римокатолическата църква с доста усилия успява да артикулира едно изречение на различни езици при височайшите си посещения сред миряните. Този непретенциозен полиглотизъм, дори и скрит под "работната" маска на проповедника, не е нищо друго, освен проява на уважение към чуждоезичниците. Кои са чуждоезичниците за Ахмед сред българските граждани?
"Уважението" на Доган към българите е като това на оня мъж от вица, който "уважавал" жена си три пъти дневно.
Лидерът на "най-българската" партия агитира предизборно публично на турски език. Няма да коментирам това, че плаши турските ни братя българи с нов възродителен процес. Но – представител на управляващата България коалиция комуникира на чужд език в родината ни при масова публична проява.
За да може да бъде по-добре разбран от българските радетели за права и свободи? Едва ли. По-скоро това е проява на груба политическа арогантност и демонстрация на "недостижимост" от закона.
Неговата партия продължава да се легитимира с твърденията за неетническа принадлежност. И съществуването ѝ ще продължи дотогава, докато съществуват българските смирени "миряни"… Същата тази партия се опитва чрез официалната си власт законово да направи официалния ни език "избираем"!
Питам и Доган, и онези "румени другари", които му дадоха нашата баница, и сега я делят с него: Кой е официалният език в България? Законно ли е това, което се случва? Прокуратурата ли да питам? Тя независима ли е или е тяхна?
Докога ще правим метани на политическите си "папи"? Божиите и нашите наместници в управлението. И накрая сами да поискаме да учим техния език, за да ги разбираме? Това ли е единственото, което ни остава?