От х:

Днес в x:

22 °C

Откриха как изчезнала великата Асирийска империя

Новоасирийската империя, простираща се от Иран до Египет - най-голямата империя на своето време, се разпаднала след повече от два века господство при падането на столицата ѝ Ниневия през 612 г. пр.н.е.

Въпреки изобилието от клинописна текстова документация и археологически разкопки и теренни проучвания, археолозите и историците не успяват да обяснят рязкото и окончателно разпадане на историческата империя.

Има многобройни теории за този колапс откак градът и нивата му са разкопани за първи път от археолозите преди 180 години. Но  как две малки армии - вавилонците на юг и мидийците на изток, успяват да превземат Ниневия и напълно да унищожат най-големия град в света тогава, без той никога да не се възроди, остава загадка.

Екип от изследователи, ръководени от Ашиш Синха, Калифорнийския държавен университет, Домингес Хилс, и използвайки архивни и археологически данни, предоставени от Харви Вайс, професор по близкоизточна археология и екологични проучвания в Йейл, успя за първи път да определи основната причина за колапса.

Проучвайки нови записи за валежите в района, екипът откри рязка 60-годишна мегасуша, което толкова отслабила асирийската държава, че Ниневия била превзета за три месеца и изоставена завинаги. Изследването е публикувано в Science Advances.

Асирия била аграрно общество, зависещо от сезонните валежи за земеделското земеделие. На юг вавилонците разчитали на поливното земеделие, така че техните ресурси, правителство и общество не са били засегнати от сушата, обяснява Вайс.

Екипът анализира сталагмити от пещерата Куна Ба в североизточен Ирак. Те откриват историята на климата по съотношенията на изотопа на кислорода и урана в инфилтриращата се вода, които се запазват в слоевете на сталагмитите. Кислородът в дъждовната вода е в две основни разновидности - тежък и лек. Съотношението между тежкия и лекия изотопи на кислорода са изключително чувствителни към промени във валежите и температурата. С течение на времето уранът, попаднал в сталагмитите, се превръща в торий, което позволява на учените да датират отлаганията.

Вайс и изследователският екип синхронизират тези находки с археологически и клинописни записи и успяват да документират първите палеоклиматични доказателства за мегасуша, засегнала центъра на Асирия в момента на разпадането на империята, когато нахлуват по-малко засегнатите от сушата съседи. Изследванията на екипа разкриват също, че тази мегасуша настъпила след период на валежи, който способствал за растежа и разрастването на Асирийската империя дотогава.

„Сега имаме историческата и екологичната динамика между севера и юга и между подхранвано от дъжд селско стопанство и поливното селско стопанство, чрез която можем да разберем историческия процес, как вавилонците са успели да победят асирийците“, казва Вайс и допълва, че тоталния крах на Асирия все още се описва от историците като "майката на всички катастрофи".

По данни от археологията и историята на региона Вайс успява да установи, че мегасушата съвпада по време с прекратяването от Асирия на военните кампании на далечни разстояния и изграждането на напоителни канали, подобно на южните ѝ съседи, но ограничени в обхват. Други текстове отбелязват, че асирийците се притесняват за своите далечни съюзи, като същевременно се страхуват от вътрешни интриги, отбелязва Вайс.

„Тези общества претърпели климатични промени, които били с такава величина, че просто не могли да се адаптират към тях“, добавя Вайс.

Ashish Sinha et al, Role of climate in the rise and fall of the Neo-Assyrian Empire, Science Advances (2019). DOI: 10.1126/sciadv.aax6656

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини