Георги Христов Наближава световната квалификация по футбол между отборите на България и Ирландия. Наближава и края на илюзорните надежди за класиране на световното. Всичко освен победа изпраща отбора ни в 3-та глуха. После познатото израстване- върху изводи и поуки ще се готвим за следващите квалификации. Като клишето на ритнитопковците след загуба-живота продължава, мислим за следващия мач. Е, нашите футболисти ще трябва да мислят/ако има с какво/, защото след събота Ирландия ще осигури 11 души по-голяма телевизионна аудитория за първенството в ЮАР. В случая има 13 причини за такъв изход:

1. Нямаме играчи. Тоест имаме само един и се казва Бербатов. Този който не е съгласен с горепосочените твърдения да спре да чете, ясно е че или е запалянко надянал цветните очила или още вярва в чудеса и духовното му израстване не е наша грижа.

2. Нямаме треньор. Така наречения Мъри, никога не е бил а и няма да бъде голям треньор. Просто защото е израсъл само в изкривената родна представа за футбола. Викна отбор от пенсионери защото в българското първенство, където единствено е бил треньор, когато старите кучета се изрепчат на противника или съдията, им се прощава всичко. За европейците обаче те са палета-и постъпват по същия начин с тях на терена.

3. Нямаме тактика. За разлика с мача в Дъблин сега ще трябва да играем за победа срещу постен от към идеи, но много здрав отбор. Истината е, че не знаем как да направим това. Никога не сме се отличавали с креативност извън ограничените времена на Якимов, Аспарухов, Бонев, а в по-ново време Балъков и Лечков. Нямаме и тактически схеми срещу силови отбори. Справка-квалификацията срещу Швеция за световното през 2006-та. Същия отбор в същата ситуация бе размазан с 0:3 от Швеция. Ако Мъри е велик тактик, то сигурно е вярно че Иисус родом е Българин. От Казичене например.

4. Имаме смешна защита. Освен стари и амортизирани, другите ни защитници са млади и неопитни. И забъркани с тестото на вътрешния шампионат. Това е вроден дефект за който няма лечение.

5. Идва и българското първенство. Постно, корумпирано, нагласено. С футбол който не струва и 2 стотинки. И това личи наесен когато се изправяме в поредните си поправителни евро-изпити. Имената на строгите квестори, тръшващи ни врати пред европейския футболен университет са все по непрестижни. Тампере, Жилина, Бате Борисов /малее ама наистина има такъв отбор/, Тулуза Торпедо Москва. Когато срещаме професор-веднага получаваме жълто по гащите. Пълно проекция на жълтото около устата. На този фон изявления на родни треньори че са щастливи щото са станали щампиони, Щото били най добри, са някакви скечове от лоша комедия на абсурда.

6. Пак българското първенство. От където са мнозинството от националите ни. Когато си играл в две дузини уговорени мачове през сезона/ или както казва един популярен футболен ръководител-за които има организация/ няма как да придобиеш уменията да играеш в истински мачове.

7. И за трети и вече последен път-българското първенство. Що им трябва на набедените националчета да си изплюват дробовете за националния, като пак ще взимат неприлично високите си заплати в мижавото ни първенство. И чужбина не им трябва. Имаше един дето дори отказваше да бъде продаден изгодно в чужбина, позовавайки се на клубна вярност. После все пак реши да се пробва в Израел и… май отпадна, не знам, ама не чухме нищо повече за него.

8. Не можем да играем с глава. Става дума за прекия смисъл. За преносния това отдавна вече е доказано. Колкото и да са високи футболистите ни, гол сглава е равносилен на малко чудо. Изключенията са две-Тунчев и Бербатов. Не стигат.

9. Нямаме изпълнител на фаулове. В сгъстена защита с твърда игра, НЯМА да имаме много възможности за гол, и ще ИМАМЕ много преки свободни удари. Е, и какво от това?

10. Съдията ще свири срещу нас. Ние сме жалки, а най- често порязват жалките отбори. Без лоби и влияние. Те един Челси направиха на нищо, а ирландците ли ще сецнат? С италианското им лоби зад гърба, наречено Трапатони.

11. Ще имаме поне един изгонен. Просто играчите ни често използват ръце, а за това в Европа дават картони. 2 жълти правят един червен, добре е футболистите ни да преговорят тази аритметика.

12. Боби Михайлов е президент на Българския Футболен съюз. Единствената разлика с Батето е, че смениха една наядена въшка с една гладна. Която няма лоби, опит- за да направи читава програма и смелост да назначи треньор от чужбина. Бе въобще пълна трагедия. Но синът му е в Ливърпул въпреки че погреба Левски преди две години със левашките си спасявания срещу Вердер. Даа, семейството е най-важното нещо.

13. Българските журналисти. Тук има подточки. А/докато приемат изстрадани нулеви равенства като това с Италия и Ирландия за успех/ срещу Ирландия ние вкарахме нула-те любезно си набутаха автогол. Б.А./ , та докато медиите пишат че това е достойно-никога няма да имаме нормален коректив за това кое е добре или зле във футбола. Б/Докато нито един от мастите спортни журналисти не докаже един купен мач/за който всеки знае че има такива/ то няма да си оправим първенството и футболистите. 3/Докато оплюваме талантите си, в момента в лицето на Бербатов повече и от най върлите му чуждестранни критици, то никога няма да използваме това което имаме.

Прогнозата е 0:2. Извиняваме се предварително ако е 1:2 или 0:1. Всъщност Ирландците са любезни хора-трябва им равен и тогава авторът на тези редове ще се извини публично заради тяхната любезност.