Готвената от здравното министерство реформа, част от която е втора задължителна здравна застраховка в частен фонд за лечение над 700 лева, срещна критики и скептицизъм в професионалните среди още преди официалното си представяне. Част от съсловието подкрепя промените, но ако им се даде повече яснота.

Очаква се здравният министър Кирил Ананиев да представи предложенията си за реформа в сектора на 26 септември. Днес темата ще бъде обсъдена и на заседанието на правителството.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров (БЛС) разкритикува отпадането на досегашния Рамков договор. Той обясни, че на среща с министъра им било съобщено, че вече рамкови договори не се предвиждат. В интервю за БНТ д-р Маджаров коментира, че с рамковия договор сега лекарите поемат отговорност за качеството на услугата. Отпадането му би било крачка назад.

"Не можем да си позволим след 18 години да се връщаме към стария модел на административно здравеопазване, който навремето доведе до липса на лекарства, на бельо в болниците и на незаинтересован персонал", посочи председателят на БЛС.

Според Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите желанието за реформа е похвално, както и че тя се обсъжда със заинтересованите страни. В сутрешния блок на БНТ той обаче изрази опасения срещу готвената здравна вноска от 12 лева, която представлява 2-процентово повишаване.

"Ако идеята е да се вкарат допълнително пари чрез кешово плащане или допълнителна застраховка от пациента, това не е правилно. СЗО казва, че 44,2% от услугите се плащат от пациента. Препоръката към България е този процент да е максимум 15, а разликата да се компенсира от обществени фондове. Такива опити имаше преди 12 години, когато се прибраха неясно къде едни 1,4 млрд. лева", коментира Таушанов.

С компютърно моделиране здравното министерство е изчислило т.нар.

критична линия от 700 лева, разходите над която ще се заплаща не от Здравната каса, а от частен фонд.

Критичната линия е базирана на разходите за клинични пътеки през 2017-а. По-голямата част от разходите по пътеките са били до 700 лева, показал анализът на МЗ. Допълнителната вноска от около 12 лева, която ще покрива по-скъпото лечение, ще се прави към някое от частните здравни фондове. Към момента те са 8 и имат около 200 пациенти.

Председателят на БЛС разкритикува и липсата на визия какво ще се прави с над 700-те хиляди здравно неосигурени лица. "Вместо мерки относно неосигурените, виждаме тройно натоварване на хората, които и в момента стриктно плащат осигуровки", заяви д-р Иван Маджаров.

Идеята за новата застраховка бе приветствана от д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. "При въвеждането на задължителна здравна застраховка ще можем да избираме къде да даваме поне част от вноската си и ще се появи елемент на конкуренция", коментира той в сутрешния блок на bTV.

Според бившия директор на „Пирогов” доц- д-р Спас Спасков се разчита на това, че тези пари ще се разпределят към НЗОК и частни фондове и тогава контролът ще е по-сериозен. Самата идея е да влязат повече пари в здравната система, посочи той. "С 2% няма да имаме това качество, което имат германците, но ще имаме повече от това, което имаме в момента", добави той.

Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи посочи, че става въпрос за чувствително повишаване на здравната вноска. Правилната идея действително е, ако в системата влизат повече пари, те да влязат без застрахователите заради контрола, посочи тя. Според нея обаче началото на разговора за реформата е много обезкуражаващо, защото застрахователите не са потърсени за мнение по проекта.

Несторова изброи няколко възможни проблема, които могат да възникнат: събираемостта, осигуряването на пенсионерите и учениците, огромният брой неосигуряващи се. "Добре знаем, че се осигуряват не 6 милиона, а 2 милиона души. Те ще внасят по 240 лева годишно. Как тогава се предвиждат 800 милиона събираемост, попита тя.