Франция гласува на втория тур на президентските избори. Французите избират между центриста Еманюел Макрон и крайнодясната Марин льо Пен.

Изборите преминават под напрегнатия поглед на Европа, тъй като победителят ще определи бъдещето на Франция, а частично и бъдещето на Европейския съюз.

Макрон се обяви срещу разрушаването на Европа, но поиска реформи, сред които еврозоната да си има свой бюджет, парламент и министър на финансите, да се постави началото на "политика за европейски инвестиции" и да се укрепи отбраната на ЕС.

Льо Пен пък настоява Франция да напусне Шенген и да се откаже от еврото, макар че в последните дни смекчи позицията си за валутата и предложи тя да остане заедно с френската национална валута. Льо Пен обеща и референдум за излизане на Франция от ЕС, така че ако крайнодясната кандидатка седне на президентския пост, Брекзит може да е последван от "Фрекзит". 

Силите на международната сцена също се разпределиха между двамата кандидати. Брюксел застана на страната на Макрон, Русия пък подкрепи Льо Пен. 

Според социологическите проучвания битката изглежда решена в полза на Макрон. Проучванията му отреждат преднина от 62 на 38 процента. 

Рекордно голям е обаче процентът на хората, които са решили да не гласуват в неделя. Допитване на агенция Одекса сочи, че 1/4 от френския електорат няма да гласува. Прогнозата е процентът на въздържалите се да е най-голям за президентски избори от 1965 г. насам.