От х:

Днес в x:

630 труса на Балканите за 14 дни. Експерти разкриват какво ни очаква

Почти целият Балкански полуостров бе разтърсен от серия силни земетресения, единствено България регистрира по-слаби люлеения в Дряново и около Гоце Делчев.

През последните 2 седмици в Средиземноморието общо има над 780 земетресения, което е двойно повече от обичайното. Данните са на Средиземноморския сеизмичен център. От тях 80% или към 630 са на Балканите. Това е доста над средното ниво, коментира проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия институт. Дали това би довело бедствия у нас? Според експертите конкретно в тази ситуация страната ни е закътана, защото се намира във вътрешната част между всички тези контактни зони на отделните микроплочи.

На наша територия земната кора е по-раздробена.

Това ни прави остров на стабилност. В Румъния, Гърция и Турция сеизмичната активност е много пъти по-висока от тази в нашата страна.

Освен това специалистите твърдят, че няма как трусът, станал преди дни в Скопие, автоматично да събуди огнище в София.

"Активизацията в един район може да предизвика активизация в друг, само че в много големи интервали от време.Нашите изследвания за Балканите показват, че ако има връзка между отделните сеизмични огнища на силните земетресения, то това може да бъде в рамките на десетки и стотици години", заяви проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия институт пред "168 часа".

Същото е мнението и на доц. Емил Ботев, ръководител на департамента “Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

"Много трудно може да се търси връзка между високата активност наоколо. Няма такава. Става дума за много километри разлика", заяви доц. Ботев.

Той даде пример със земетресението в Перник през 2012 г. То беше само на 20 км от софийската сеизмична зона. До този момент - вече 4 г., тя е спокойна, няма напрежение, което да се освобождава.

"Може да се търси връзка между две земетресения само ако са по протежение на една и съща зона - от единия до другия й край - обясни доц. Ботев. - Ако говорим за Скопие, сега е възбудена най-северната част на Вардарската зона.

И ако може да се очаква някакво пренапрежение, то ще е в разломните структури, които вървят по нея. И евентуално да се получи сеизмична активност по-южно от Скопие. Но това от статистическа гледна точка се случва много рядко." Освен това нямало да е в скоро време.

Той даде още един пример със силните земетресения в Абруцо, Централна Италия, отпреди две-три седмици, които предизвикаха и 241 жертви.

На 40 км от епицентъра през 2009 г. имаше силно земетресение с още повече жертви. На земната кора в района са й трябвали 7 г., за да се преразпредели това напрежение.

Серията трусове на Балканите започна от Скопие, което бе разлюляно силно два пъти, като магнитудът им беше 5,3 и 4,8 по скалата на Рихтер. Паника обзе и Южна България, където също се разлюля Земята, макар и по-слабо, защото не там беше епицентърът. Дори и в София хора, живеещи по високите етажи, усетиха труса.

Почти по същото време в централна Румъния имаше земетресение с магнитуд 3,5. След това във верижната реакция се включиха и огнищата в Западна и централна Турция.

Там бяха регистрирани множество от 36 земетресения за 24 часа, като най-силното беше с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер.

В Гърция земната активност позакъсня и се включи в поредицата от земетресения чак два дена след Македония, Турция и Румъния.

В южната ни съседка имаше трус край остров Закинтос с магнитуд 4,2. Да не говорим, че в Гърция имаше и други бедствия - наводнения и пожари.

Земетресенията на Балканския полуостров са обект на интерес на учените от цял свят, защото сме една от най-силно сеизмичните зони, а в Европа държим първенството, съобщи проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет пред "168 часа".

Според него Тихоокеанският пояс е много по-активен и там се наблюдават много по-силни трусове. Но за разлика от онзи район тук, в Средиземноморието, живеят много повече хора.

Това е причина за големия интерес на сеизмолозите от цял свят към земната активност на Балканите

Най-лошото е, че се знае, че сме силно сеизмична зона, но не може да се предскаже дали в скоро време в България се очаква да има силно земетресение, от какъв порядък и къде точно.

Няма проверени методи, които със сигурност да дадат предварителна информация. Времето за натрупване на напрежения, които да разтърсят по-сериозно Земята, е значително по-дълго. Това не може да стане в рамките на седмица-две.

"Но това, което се случва в последните дни, е в резултат на леката активизация на сеизмичната активност на Балканите - коментира проф. Рангелов. Връзката между всички тези земетресения около нас е очевидна. Те стават в един миг от геологична гледна точка.

Какво се случва?

Земята диша

Това в рамките на шегата. Вярно е, че в последните 2 седмици диша малко по-интензивно."

Може да няма как да се предвиди земетресение, но е известно, че районът в България, отделящ най-голямо количество сеизмична енергия, е този в Кресна-Крупник.

Освен че там са над 80% от слабите земетресения в България, на 4.04.1904 г. стават два труса в интервал от 20 минути с магнитуд 7,2 и 7,8 по скалата на Рихтер (която междувпрочем още не е била формулирана - това става през 1935 г.).

Последното е най-силното земетресение в континентална Европа през последните 250 години. Било е с Х степен.

Основната причина за сеизмичната активност в района на Балканите са двете мегаструктури, между които се намира и които определят геодинамаката в околността. Това са от юг Егейската арка, при която африканската плоча се подпъхва под Европа - минава от Пелопонес през Крит и Родос и стига до Мала Азия.

Втората голяма тектонична структура, която определя земетресенията на Балканите, е т.нар. Северноанадолски разлом, който минава през активната зона Измит, където беше силното земетресение през 1999 г., на юг през егейските острови. Именно от подвижността на тези две структури се определя активността на Балканите. От една страна, е движението от юг на север на африканската плоча. 

От друга страна, това на северноанадолския разлом от изток на югоизток, което е типично хоризонтално движение.

"На север от него се получава поле на опън, (екстензия, разтягане), вследствие на което стават тези земетресения. Тези, които наблюдаваме в последните дни като тези в Скопие, както и Пернишкото през 2012 г., са типичен пример. Намираме се в период на сеизмична активност. Колко ще продължи тя, божа работа  или работа на Земята. Обикновено седмица-две, рядко по-дълго", обяснява проф. Рангелов.

Според него Скопие фокусира вниманието върху моментната сеизмична активност на Балканите. И то е много интересно за учените.

Там са се съчетали три фактора, които рядко наблюдават сеизмолозите. Първият е, че е предхождано от предтрус (форшок, както се казва в сеизмологията) 9-10 часа преди силния трус, който разтревожи гражданите на Скопие.

Това първо по-силно разлюляване се случи посред нощ и е усетено, защото е много плитко, както и всички останали трусове около македонската столица. На практика те са в чертите на града. 7 км от центъра на Скопие на практика е в очертанията му.

Второ, наличието на цяла поредица последващи земетресения с магнитуд над 4 по скалата на Рихтер също е особено интересен феномен при Скопския трус, защото афтершоковете са доста силнички и тревожат хората. Третият фактор, който сеизмолозите трябва да изследват, е скоростта, с която затихва тази поредица. Това ще се случи бавно.

"При трус с магнитуд от порядъка на 5 и над 5 жителите на Скопие ще усещат последващи земетресения в продължение на 3-4 месеца. Както беше у нас в Перник. Но там трусът беше по-силен и перничани усещаха автършокове в продължение на година и дори повече", коментира проф. Бойко Рангелов.

Според доц. Ботев скопското земетресение е нестандартно заради високия магнитуд, докато тези в Румъния, Гърция и Турция са нещо обичайно.

http://www.168chasa.bg

Източник: kardjali.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини