От х:

Днес в x:

12 убити при атака в редакцията на френско списание

12 души са убити при стрелба в редакцията на френското сатирично списание "Шарли ебдо", където са нахлули няколко въоръжени мъже, съобщи полицията в Париж.

Две от жертвите са полицаи.

10 души са ранени, петима от които в критично състояние. Сред пострадалите са и трима служители на реда, съобщи представител на парижката полиция, цитиран от АП.

Телевизия иТЕЛЕ се позовава на очевидец, който наблюдавал атаката от съседна сграда в центъра на френската столица, предаде БТА.

"Преди няколко часа двама мъже с черни качулки влязоха в сградата с (автомати) "Калашников". Няколко минути по-късно чухме много изстрели", разказа той.

По информация на АФП нападателите крещели: "Отмъстихме за пророка (Мохамед)", когато открили стрелбата, след което избягали.

Неописуеми са шокът и суматохата в района на редакцията на изданието в 11-и район на Париж. Според очевидци на кървавата сцена, много хора от редакцията се се опитали да се скрият в околните сгради, предаде БНР. Сред ранените има и полицаи. Според радио Франс Енфо нападателите са наричачали по име някои от жертвите си. Очевидно става дума за добре подготвена атака, чиято точна причина за момента не е ясна.

По неофициална информация причина за нападението може да е публикувана от списанието в Туитър карикатура на лидера на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади.

Френският президент Франсоа Оланд е на мястото на атаката.
Той е свикал в 15 ч. българско време извънредно заседание на правителството, съобщи Елисейският дворец.

Френският държавен глава определи атаката като терористичен атентат, отличаващ се с изключително голямо варварство, предаде Франс прес. Франсоа Оланд разкри, че през последните седмици във Франция са предотвратени няколко терористични атаки.

Британският премиер Дейвид Камерън осъди нападението, което определи като ужасяващо. Великобритания е с Франция в борбата с тероризма, увери Камерън, цитиран от Ройтерс.

Терористичната заплаха в Парижка област е повишена до максимално равнище, предаде още Франс прес, като се позова на службата на премиера Манюел Валс. Това означава, че има опасност от атентат, отбелязва АФП.

Редакцията на "Шарли ебдо" е била нападана със запалителна бомба, след като френският сатиричен седмичник публикува карикатури на мюсюлмански лидери през 2011 г., припомня Ройтерс.

Година по-късно списанието публикува и карикатури на Мохамед, което доведе до протести в редица държави и до затваряне на някои френски културни институти в чужбина.

Facebook коментари

Коментари в сайта (8)

  • 1
    Сп
    спароу джак
    12 -6
    14:55, 7 яну 2015
    Толерасти,ебана ви е мамата.пуснахте змията у държавата,сега ши ва жили.Заслужавате си го.
  • 2
    Сп
    спароу джак
    12 -6
    15:00, 7 яну 2015
    Те ще ви разкажат играта,педали,още продължавате да ги толелирате,явно у вас французите има нещо сбъркано,полага ви се слепоци
  • 3
    Сп
    спароу джак
    10 -3
    15:05, 7 яну 2015
    Мишел Уелбек,зву4и еврейско.Този да не е избягал от психо-клиника.озаптете го ина4е ,ви е ебана майката,изроди.
  • 4
    Сп
    спароу джак
    12 -5
    16:00, 7 яну 2015
    французите,са национал предатели,този народ прост ли е глупав ли кьорав ли е,не-мога да разбера.Бог ги наказва.Защото там,където има гейове хомосапиенс,и всякаква друга измет,е обре4ена на гибел.Франция до 5 год. няма да съществува като християнска държава.бог ще погуби франция,колкото да не им се вярва,така ще стане.педали шибани.Ще станите,роби на робите
  • 5
    За
    запознат_1420647888
    15 -3
    18:21, 7 яну 2015
    Не се ли се обидиним ще ни унищожят
  • 6
    Сп
    спароу джак
    6 -3
    19:09, 7 яну 2015
    На гугъл,орнела фалачи,ще разберете,какво е исламя
  • 7
    Сп
    спароу джак
    4 -1
    19:19, 7 яну 2015
    Тоя последния,е от тези.по делата им,ще ги познаете
    • Ев
      Евертъна_1420651709
      6 -2
      19:24, 7 яну 2015
      Невероятният успех на последната книга на легендарната италианска журналистка Ориана Фалачи (“Фалачи интервюира Фалачи”), от която само за един ден бяха продадени половин милион екземпляра, е емблематичен за настроенията, овладяващи напоследък все повече (западно)европейци. Всъщност това е последната книга от трилогията на Фалачи за инвазията на Исляма в Европа и неспособността на управляващия елит да предотврати постепенното превръщане на Стария континент в “мюсюлманска колония” (първите две, пожънали не по-малък успех, са “Ярост и гордост”, появила се непосредствено след 11 септември 2001 и “Силата на разума”, издадена скоро след атентатите от 11 март 2004 в Мадрид).

      Независимо от крайно поляризираните оценки на специалистите, истината е, че появата на трите сравнително малки по обем книги е сред най важните събития в съвременния духовен живот на Запада. Защо е така, след като авторката всъщност не казва нищо, което да не е било казвано десетки пъти и преди нея? Дори най-яростните и поклонници едва ли биха дръзнали да приписва на тези книги някакво “интелектуално първородство”. Тогава, защо именно “Ярост и гордост”, “Силата на разума” и “Фалачи интервюира Фалачи” се оказаха толкова важни за милиони хора по целия свят, откъде идват тези невероятни тиражи и първите места в класациите за бестселъри?

      Очевидно, нещата опират най-вече до репутацията на авторката. 75-годишната Фалачи не е просто една от най-ярките фигури в журналистиката от втората половина на ХХ век, придобила огромна известност благодарение на интервютата с големите световни лидери и репортажите си от горещите точки на планетата. Наред с това, тя е известна с последователния си либерализъм и категоричното неприемане на тоталитарните и авторитарни режими, независимо от идеологията на последните. Разбираемо е, че когато идват от подобен човек, призивите за ограничаване на имиграцията и борба с ислямското настъпление звучат и се възприемат доста по-различно от тези на радикално настроените полумаргинални европейски политици от типа на Умберто Боси или Жан-Мари льо Пен.

      Освен това, Фалачи нееднократно е доказвала, че притежава огромен талант в сферата на политическите прогнози. Достатъчно е да си припомним например, как през 1979 тази убедена антикомунистка, не криеща презрението си към режима на Брежнев, призова Запада да подкрепи влизането на съветските войски в Афганистан, или поне да не въоръжава и финансира местните ислямски муджехидини. Разбира се, никой не я послуша – вместо това западните политици предпочетоха със собствените си ръце да създадат чудовището Осама бин Ладен...

      Заглавието на първата книга от трилогията “Ярост и гордост” отразява чувствата, които Фалачи (която през последните години живее в САЩ) изпитва след терористичните нападения от 11 септември 2001. Или по-точно – след като се сблъсква с европейската реакция на тези трагични събития. Фанатичния антиамериканизъм, доминиращ сред европейските интелектуалци, зле прикритата радост и фразите за “справедливото възмездие”, както и всевъзможните опити да бъдат оправдани по някакъв начин действията на терористите, смайват, разбира се, не само Фалачи. Дори и откровен левичар като популярния американски бард Ленърд Коен реагира по сходен начин:

      Some people say

      It’s what we deserve

      For sins against God

      For crimes in the world

      Some people say

      They hate us of old

      Our women unveiled

      Our slaves and our gold

      I woldn’t know

      I’m just holding the fort

      Since the day

      They wounded New York.

      Различното при Фалачи е, че тя отива доста по-далеч. Не и стига просто да “стои на пост” (както пее в парчето си Коен) и смята, че е необходимо да се предприеме контранастъпление, обвинявайки ислямския свят, че е варварски и жесток (истинско чудо е че през цялото време тя се движи на самия ръб на ксенофобията без обаче нито веднъж да премине границата), а западните политици – че са слаби и безволеви (“проблемът навярно е, че не виждам Ричард Лъвското сърце в нито един от днешните европейски лидери”).

      Очевидно отчаяна от сегашната ситуация, Фалачи се обръща към историята, опитвайки се да докаже изключителното културно безплодие на исляма през всичките хиляда и четиристотин години на съществуването му. Опит, който очевидно е безсмислен и безполезен. Нещата дори не опират до това, доколко права или не е авторката – проблемът просто няма никакво отношение към основния обсъждан в книгите и въпрос. Защото, има ли значение какъв е бил преди десет века светът на исляма – важно е какъв е днес. Да не говорим, че подобни отклонения от темата само помагат на опонентите на Фалачи да избегнат дискусията по основните въпроси, поставени от нея в трилогията, предпочитайки вместо това да спорят за сравнителните качества на “Хиляда и една нощ” и “Одисеята” например.

      Впрочем, да се обръща прекалено внимание на очевидните преувеличения на Фалачи е също толкова нелепо като например осъждането на антинацистката пропаганда, водена от американците и британците или руснаците през Втората световна война, заради нейната “прекалено радикална антинемска насоченост”. Легендарната италианска журналистка просто е много по-наясно с дълбочината на пропастта, пред която са изправени благовъзпитаните граждани на т.нар. “Обединена Европа” – аморална, преситена и забравила за собствените си корени. Солидаризирайки се с нейния патос, не мога обаче да не отбележа, че друга Европа ние просто нямаме и очевидно вече никога няма да имаме. Тоест, ще трябва да се сражаваме именно за нашия днешен свят с неговите вонящи на марихуана дискотеки, гей-паради и фантастични рейтинги на т.нар. “реалити шоу” от типа на “Big Brother”. Тоест истинският въпрос е, съгласни ли сме, че дори и тази Европа – скучна, хедонистична, затънала в бездуховност и груб материализъм и мятаща се между самовлюбеността и ненавистта към самата себе си – все пак е несравнимо по-добър избор от всяка алтернатива, която биха могли...

Случаен виц

Последни новини