Милко Багдасаров

С него е трудно да ходиш в Кърджали. Уж са само триста метра, а ни трябват двайсет минути,за да ги изминем. Спират го на всяка крачка.Приятели, бивши ученици, родители на неговите ученици, спортни запалянковци, дори и политически противници. Милко се усмихва.политик е, но рядко говори за политика. Познава поименно почти целия град ,знае историята на всяко семейство и обича да пита за децата. Много са негови бивши ученици и Милко се интереса учат ли,започнали ли са работа, как се справят с живота.Той не е високомерен, бързо разрушава всяка дистанция и за това хиляди го обичат. Социологическите изследвания са категорични – неговия личен рейтинг е по-висок от рейтинга на БСП. Обяснението е просто – Милко обича Кърджали и Кърджали обича Милко.

   В Кърджали идва от Пловдив,за да се посвети на учителската професия. Вече е избиран мажоритарно. Съпругата му Богалина е гласувала за него още докато двамата са на по двайсет години . Връзката между двамата е толкова силна, че сега, 42 години по-късно Милко Багдасаров казва – „Ако имам възможност да избирам, пак ще избера Богалина”. Двете му момчета – Радко и Петър са голямата гордост на Милко. Или поне си е мислил така, докато не се появи първият внук,който носи и трите му имена – Милко Петров Багдасаров. Той е син на Петър,по-малкото момче на семейство Багдасарови. Когато се грижихме за синовете си, мислех, че баща им отделя много време за тях. Сега видях, че съм се лъгала, защото Милко не се отделя от малкия Милко, казва Богалина. Семейството тръпне пред още една голяма радост – в края на година големият син Радко очаква първото си дете. Лекарите казват, че ще е дъщеря , а щастлив дядо вече се готви да посрещне в Кърджали първата си внучка.

    Те са обикновено семейство. Политическата кариера не е замаяла главата на Милко Багдасаров. Не е и забогатял, за разлика от много други политици. Когато идват с Богалина в Кърджали живеят под наем три години. После, като млади специалисти, им дават панелен апартамент във „Възрожденци”. И до сега са там.В нормално жилище без дори и намек за лукс.

   Милко обича да готви, но в последните години няма време за това. Любимото му блюдо е „пържола с гарнитура от малки пържоли”. Въпреки че баща му е бил един от най-известните в Блъгрия майстори – сладкари, синът не обича торти. Казва, че най-голямата му слабост са децата. Той е директор на СОУ „ П.Р.Славейков” – едно от най-големите училища в България. През тази есен то беше национален първенец по брой на приети първокласници. За близо 300-те години ,в които Милко в училището, са завършили толкова много ученици, че ако сега всички те и семействата им гласуват за него, Багдасаров  ще сформира парламентарна група в Народното събрание. Милко предпочита училището пред Парламента, но обяснява, че работата в Народното събрание е също толкова важна, колкото и работата на учителя, защото там се приемат законите,които определят живота на хората. Признава, че за 14-те месеца зад парламентарната банка винаги е мислил за учениците си. Те са мои деца ,когато съм гласувал за един или друг законопроект, съм го правил с мисълта, че нямам право да ги предавам, казва Милко Багдасаров.

   Волейболът е другата му голяма любов. Пое волейболният клуб „Арда” в момента, когато не се знаеше дали този спорт ще продължи да съществува в Кърджали. Успя не само да го запази, но и да създаде елитна школа,която даде на България звезди от национална величина. „Арда” играе във волейболния елит и хиляди фенове пощуряват от гордост, когато момчетата на Кърджали подчиняват „Левски” и „ЦСКА”. Голямата радост на Багдасаров е детско-юношеската школа. Малцина знаят, че тя е най-голямата в страната. Над 140 деца и юноши тренират волейбол и обещават още много звездни мигове на Кърджали. През последните три години момчетата до 13 годишна възраст станаха два пъти републикански шампиони.Момичета стигнаха до финал и се окичиха със сребърни медали.Кърджали се превърна в столица на плажния волейбол. През това лято само за два месеца с помощта на десетки хора ,градът ни изгради най-модерното игрище за плажен волейбол.Подобно няма никъде в България,  а Багдасаров се постара и успа да организира два републикански турнира и една Балканиада.

  Милко не обича да говори много за политика. „Другите обещаваха, ние строим”, казва водачът на листата на „БСП - лява България” в Кърджали. Той показва с гордост „Водното огледало” – един истински бисер за града- Четири правителства работеха, ние успахме да открием Маказа и да сбъднем една дългогодишна мечта на всички хора от Източните Родопи.Сега районът ни има други хоризонти.Сега трябва да се възползваме, защото интересът  да се инвестира тук вече е много голям.Това означава нови фабрики и заводи, нови работни места. Ако сме умни, скоро в Кърджали работната ръка няма да достига и тук ще пристигат хора от съседните области и вътрешността на страната, както е било след създаването на „ГОРУБСО”, Оловно-цинковия завод, машиностроителните предприятия. Можем да развием туризма,защото през града ни вече преминават два и половина милиона туристи. Можем да вдигнем земеделието на крака, но за това трябва сърце и много работа, казва Милко Багдасаров. За разлика от много негови политически опоненти той е прагматичен. Нова промишлена зона край Кърджали, обходен път на града, преработвателни предприятия за селскостопанската продукция, подкрепа за рудодобива, който постепенно се възражда, подкрепа за машиностроенето, което храни вече хиляди семейства в Кърджали.

   За него спечелването на място в Народното събрание не е самоцел. Трябва да го направя,защото нямам право да предавам Кърджали. Хората тук заслужават в парламента да има поне един, който работи за тях, казва Милко Багдасаров.

Коста Иванов