Европа, както сме свикнали да наричаме Европейската комисия и Европейския парламент, забрани прахосмукачки с мощност над 1,600W. Всяка уважаваща себе си домакиня, а все по-често и домакин, гледа с презрение на всичко под 2,000W. Гневът е неизбежен.

Вестниците скочиха. Форумите кипнаха. Метлите ли да яхваме? Не им ли стигат крушките? Къде още ще ми се намеси Европа?

Дебатът за мощната прахосмукачка събира в себе си фундаментална икономическа дилема

– добре или зле е държавата да се меси в икономиката. Дали свободният пазар или правителственият диктат имат по-голям шанс да ни доближат до жадувания икономически просперитет?

Първо, би трябвало да си напомним, че не Европа ни е забранила нещо, а че ние сами сме си го забранили. Това че не познаваме процеса на приемане и действие на европейските директиви си е наш проблем, не на Европа. Ако сме били толкова против тая забрана, да сме се борили навреме да не я допускаме.

Сега по същество. Свободният пазар е като русалката – всички разказват приказки за нея, но никой не я е виждал. Въпросът е не дали да се регулира пазара, а как да се регулира, така че изследванията, предприемачеството и конкуренцията да бъдат максимално подкрепени и да действат в полза на благоденствието ни.

Повечето открития и технологични разработки, които движат днешната икономика, са всъщност резултат на държавна политика и субсидии. Интернет например. Вятърната и соларната енергетика, които вече могат без субсидии да конкурират конвенционалната енергетика, е друг пример. Модерните изолационни материали също. Или авиацията. Така че не е зле да бъдем малко по-внимателни и избирателни, когато хулим регулаторните намеси в пазарния свят.

Понякога те не само помагат на пазара, но и го създават

Гневът, който ни обзема по повод на забраната на старите електрически крушки и прахосмукачките има и още едно измерение. Прахосмукачката не работи в пазарен свят. Буквално. Тя се захранва със субсидирана електроенергия. Затова, ние нямаме много право да твърдим, че каква прахосмукачка ще си купим си е наша работа. В един идеален свят на пазарните русалки, в който плащаме всичко, ама наистина всичко, което е вложено във всеки киловатчас, можем да имаме повече основание да протестираме. В реалният свят трябва да сме малко по-внимателни.

Прахосмукачката работи също в един нестабилен свят. Напоследък много се заговори за рисковете за националната сигурност. България, както и целият Европейски съюз, са все още високо зависими от внос на енергия. И дълго време ще бъдат. Европейският съюз внася около 30% от газа си от Русия (ние – 100%). Голям дял от петрола и въглищата, които горим, също идват от Русия или други нестабилни региони по света.

Ако трябва да мислим икономочески,

редно е да сложим цена на енергийната и националната сигурност

Тази цена е редно да се добави към цената енергията, която използваме. Но тъй като цената на електричеството няма добавка за национална сигурност, така както има зелена и разни други добавки, сигурността се гарантира от някакъв друг бюджет. Това е още едно основание, да се смирим пред регулаторната намеса в нашите много лични вещи, като крушки и прахосмукачки.

Тези аргументи може да ни накарат поне да се замислим, че забраната може пък и да има някакъв смисъл.

Какво ще ни донесе европейският прахосмукачен диктат?

След пълното навлизане на всички ограничения на прахосмукачките те ще намалят домашните сметки за електричество в Европейския съюз с немалката сума от €3 милиарда на година. Това е почти два пъти повече от бюджета на целия Европейски парламент. През 2025 година този ефект ще се удвои. За тези, които се вълнуват от промените в климата – до 2020 мярката ще спести 38 милиона тона CO2. Заедно със СО2 ще бъдат намалени и други въздушни замърсители, които сега тровят дробовете ни.

Що се отнася до това дали къщите ще са по-мръсни – не, няма да са. Мощността на прахосмукачката няма особена връзка с нейната ефективност. Прахосмукачките ще са по-ефикасни, а технологичното развитие на домашни уреди ще се стимулира и ускори. Европа ще стане по-конкурентноспособна. Най-иновативната фирма за прахосмукачки, Dyson, която днес задава тенденциите в бранша, никога не е произвеждала прахосмукачка, по-мощна от 1,400W.

Забраната подсказва и един домашен политически урок. Когато разгорещено обсъждаме националните енергийни стратегии, тези дето никога не биват довършени, трябва да започнем от прахосмукачката. И от крушката. В крайна сметка забраната на неефективните мощни прахосмукачки ще спестят на ЕС толкова електричество, колкото АЕЦ Козлодуй и Марица Изток произвеждат на куп. Ако е по-изгодно да не строиш нещо, защото ти е стратегия за неговото изграждане?