В наводнението на 2 август двама души се удавиха, ама оттогава досега 10 души умряха от инфаркт. Всеки ден по двама угасват от мъка. Това мълви пенсионерката Иванка Ценкинска, чиято къща бе напълно унищожена от вълната, потопила Мизия навръх празника на града. 697 домакинства сериозно пострадаха от бедствието. Близо месец по-късно местните хора са напълно отчаяни. Не виждат как ще продължат живота си без помощ от държавата. За разчистването на руините на домовете си трябва да се грижат сами, пише в. Труд. Те трябва да плащат на фадромите за бутането на опасните сгради, а после да носят квитанциите в общината, за да им се възстановят разходите. Пари обаче хората нямат дори за хляб. Останалите без дом, които бяха подслонени в детската градина, тези дни ще бъдат преместени в общежитието на училището. “Кметът и управата не пипат боклуците, за да видят колко е зле. План за евакуация чак сега правят! ” - възмущава се Христо Пировски. Той обвинява управата на града за потапянето на Мизия. “Пожарникарите казват, че това не е обикновено бедствие, било е заложено”, допълва Пировски. БЧК вчера раздаде последните храни и препарати за дезинфекция, защото даренията и помощите се изчерпаха. На опашката за сухари и консерви възрастен мъж нареждаше: “Народе, не бъди наивен! Живей ден за ден. Всичко отиде, отдавна няма държава...”