Австриецът Феликс Баумгартнер постави три световни рекорда - свободен скок от най-голяма (39 км) височина, най-високо издигане с балон и освен това стана първия човек преодолял скоростта на звука (1,27 пъти) в свободно падане. Полетът на балона, от който скочи, бе отлаган няколко пъти заради необходимостта от идеални метеорологични условия, предаде БГНЕС.
Той не успя да постигне рекорд по свободно падане без парашут – полетът му преди отварянето бе 4 минути и 19 секунди.
Баумгартнер се приземи в набелязания район, където го очакваха участниците в екипа. Веднага след приземяването си австриецът коленичи на земята видимо превъзбуден и вдигна победно ръце.
Феликс призна в телевизионо интервю, че не му се е удало да бие рекорда по продължителност на свободното падане, който е 4 минути и 36 секунди. Той е поставен от американския военен пилот Джоузеф Китингер от август 1960 година. В интерес на истината Международната авиационна федерация не признава постижението, защото Китингер е използвал при свободното падане малък стабилизационен парашут. Самият Китингер бе ръководител на екипа, който осъществи полета на Баумгартнер.
"Когато стои над света, човек става толкова смирен. Вече не мисли за подобряване на рекорди, не мисли за набиране на научна информация, единственото, за което мисли, е, че иска да се върне обратно жив. Защото никой не иска да загине пред очите на родителите си, приятелката си и всичките хора, които го гледат", заяви Феликс малко след като се приземи успешно.
Той изрази надежда, че ще вдъхнови следващото поколение и след 40 г. по-млад любител на екстремното ще го пита за съвет как да подобри рекорда му.
Баумгартнер разказа за трудностите и рисковете по време на мисията. По думите му скокът започнал добре. Отначало се преобръщал през глава, както се е очаквало. Поради неизвестни причини обаче въртенето станало твърде силно и му било много трудно да го спре. Като опитен парашутист обаче успял да насочи тялото си в правилната посока. Скафандърът му пречел да усеща въздушната струя и постоянно се е борил да спре въртенето. Все едно че плуваш, без да докосваш водата, описа преживяното той.
Призна, че не е усетил кога точно е преминал звуковата бариера. "Трудно е да се опише, защото не го усещаш. Когато няма база за сравнение, не знаеш колко бързо пътуваш", каза Баумгартнер. Най-трудният момент по време на скока бил, когато трябвало да реши дали да натисне бутона, активиращ парашута за стабилизиране, но слагащ край на опита му да премине звуковата бариера.
Авантюристът разказа и за проблемас шлема, който се появи още при изкачването. Докато се издига с балона, Феликс съобщи, че му е студено на лицето и визьорът му се запотява. "Дори в ден като този, в който всичко започна толкова добре, се появява малък проблем. Мислих си, че ще трябва да се отложи – всичко е готово, но се проваля заради проблем с визьора. В крайна сметка реших да скоча и това бе правилното решение".
Австрийският авантюрист Феликс Баумгартнер излетя право нагоре в неделя сутринта, местно време от щата Ню Мексико, САЩ в капсула, прикрепена към балон, пълен с хелий, който го доведе до надморска височина от 39 000 м. Скачайки от нея, той преодоля скоростта на звука в състояние на свободно падане.
Парашутът му се отвори на 1 500 м височина
43-годишният австриец се обучаваше пет години за този скок. Най-голямата опасност за него бе да изгуби контрол и да започне да се върти, което води до загуба на знание, което можеше да се окаже фатално. Здравината на скафандъра бе от съществено значение.
Рекорд от преди 52 години
Екипът от сто души на организаторите се надява чрез скока да допринесе и за медицинските изследвания във въздухоплаването.
"Ще създадем прецедент за авиацията. Никой досега не е преминавал звуковата бариера извън летателен апарат", заяви по-рано медицинският ръководител на мисията професор Джонатан Кларк, който е бил хирург на екипажите на шест полета на американските космически совалки.
Мисията изпробва "ново оборудване и ще развие процедури за оцеляване на много голяма височина в ситуация на екстремно ускорение", които ще позволят да се подобри сигурността на астронавтите и на евентуалните бъдещи туристи в Космоса, добави той.
Подготвяйки се за този експеримент, австриецът от Залцбург вече успешно се хвърли от височини 21 600 м и 29 456 м през март и през юли тази година.
Преди проекта "Стратос" Феликс Баумгартнер стана известен със скоковете си от Световния финансов център Т101 в Тайпе, Тайван, и от статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро.
Рекордът за парашутен скок със свободно падане се държи от 1960 г. от бившия полковник от американската авиация Джо Китинджър, който скочи от балон с хелий от височина 31 333 м.
83-годишният ветеран също бе част от мисията "Ред Бул Стратос". "Човекът винаги е бил любопитен и винаги е искал да се движи по-бързо, по-високо, по-ниско, по-дълбоко – това е едно от предизвикателствата за човечеството. Винаги искаме да надхвърлим границите", подчертава той.
Феликс Баумгартнер едва не губи съзнание по време на падането, защото започва неконтролируемо въртене и в първите 90 секунди от полета дори не поддържа радиовръзка със Земята. "За част от секундата ми се стори, че губя съзнание. Но не отворих спирачния парашут, а се опитах да стабилизирам полета самостоятелно. Всяка секунда си давах сметка какво се случва с мен. Така успях да спра въртенето. В противен случай, ако свределът беше продължил, стабилизационният парашут щеше да се отвори автоматично", казва австриецът.
"В кой момент съм изпреварил звука, нямам никаква представа, защото бях твърде зает да стабилизирам положението си във въздуха", допълва той.
Не е имало и никакъв характерен гръм, който съпровожда преодоляването на звуковата бариера, заради твърде разредения въздух на тази височина.
Баумгартнер е достигнал скорост 1,24 пъти скоростта на звука. Скоростта е била малко по-висока от обявената по-рано 1 136 километра в час. Според някои източници той е достигнал 1 173 км. в час.
Зад цялата история стои австрийският милиардер Дитрих Матешиц.
На него му били нужни десет години, за да завърши "Маркетинг" във Виенския икономически университет. След това той се впуска в надпревара с времето и успеха. Резултатът е основаването на един от четирите най-успешни и престижни австрийски потребителски брандове - "Ред Бул". Със състоянието си от 4,3 млрд. евро, на 68 години той се нарежда в класацията на 300-те най-богати мъже на света.
