От х:

Днес в x:

Ден на Независимостта на България

На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обя­вява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последни­те васални връзки с Османската империя. Княжество Бълга­рия става независима държава начело с ко­ронования цар Ферди­нанд.

Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Дата­та е обявена за офи­циален празник с ре­шение на Народното събрание от 10 сеп­тември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от нова­та история не се оце­нява, но на 22 септем­ври 1908 г. България - една от най-стари­те в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвеков­но османско владиче­ство. Условията за обя­вяването на Незави­симостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключител­но благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурската рево­люция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Бер­линския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към импе­ратор Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейст­вията си. Междувре­менно българските власти завземат из­точните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически проти­воречия между Авс­тро-Унгария и страната ни.

Но правителство­то вече било е реши­ло това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Свети 40 мъченици” в старата българска столица Ве­лико Търново - сим­воличен акт на про­дължение на Второто българско царство.

Австро-Унгария обя­вява анексията на Босна и Херцегови­на на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Свети 40 мъченици” княз Фер­динанд прочита ма­нифеста за обявяване­то на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър- председателят Мали­нов прочита отново манифеста на истори­ческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.

Деликатната ситу­ация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, е успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя услови­ето - да започнат пре­говори между българ­ското правителство и Високата порта. Пре­говорите започват веднага и българска­та делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-предсе­дател Малинов зая­вява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мо­билизация на българ­ската армия.

Русия не желае вое­нен конфликт на Бал­каните и се заема да посредничи в прего­ворите. Тя се съгла­сява да опрости дълга на Османската импе­рия, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г., в за­мяна на което Висо­ката порта се отказва да иска обезщетение от България и при­знава независимост­та й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в про­дължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за неза­висима държава.

Източник: kardjali.bgvesti.net

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини