Сезонният пик при почивките и поскъпването на услугите изтриват ефекта от по-евтините храни, а натрупаният ръст на цените спрямо 2021 година вече надхвърля 43 процента.
За втори пореден месец официалната статистика донесе наглед успокояваща вест за българската икономика. Годишната инфлация в страната продължава да се забавя и през юли достигна 4.5 процента, след като само месец по-рано бе 5.4 на сто, а през май удари тригодишен пик от близо 7 процента.
Зад тази оптична илюзия на падащите проценти обаче се крие коренно различна реалност за портфейла на българския потребител. Само в рамките на самия юли общото ценово равнище отново тръгна нагоре с 0.8 процента, заличавайки временната юнска глътка въздух.
Основният двигател зад новия месечен скок очаквано се оказа пикът на лятото. Силното търсене около ваканционния сезон изтласка цените в сектора на развлеченията, спорта и културата с драстичните 11.6 процента само за тридесет дни.
Паралелно с това почивките в хотели и посещенията в ресторанти поскъпнаха с над 2 процента, а традиционното юлско увеличение на разходите за жилища, вода и енергия допълнително натежа върху семейните бюджети.
На този фон пазарът показва ясна ножица. От едната страна са стоките от първа необходимост като хранителните продукти, които бележат леко сезонно поевтиняване с 1 процент, задвижвано от изобилието на пресни плодове и зеленчуци. Спад има и при дрехите, обувките и транспорта. Това облекчение обаче се оказва крайно недостатъчно, за да неутрализира агресивния ръст при услугите, където цените отстъпват трудно и продължават да дърпат общия потребителски индекс нагоре.
Тази динамика се вижда ясно и при така наречената „малка кошница“, която измерва разходите на най-уязвимите 20 процента от домакинствата с най-ниски доходи. Макар храните в тази група да са поевтинели с 1.4 процента за месеца, поскъпването на битовите услуги с 2.2 на сто бързо зачерква спестеното от пазара. На годишна база дори тази социално чувствителна кошница остава с 2 процента по-скъпа, показвайки, че инфлационният натиск продължава да удря най-силно онези, които заделят най-голям процент от парите си за базово оцеляване.
Основната причина за разминаването между статистиката и усещането на хората се крие в самата същност на инфлационните показатели. Забавянето до 4.5 процента означава единствено, че цените растат по-бавно спрямо миналогодишните си високи нива, но в никакъв случай не означава връщане към познатите по-ниски стойности. Сумарният ефект показва, че спрямо юли 2023 година потребителските цени у нас са по-високи с 12.7 процента, а спрямо лятото на 2021 година натрупаното поскъпване достигна шокиращите 43.4 процента. Всяко ново процентно увеличение днес стъпва върху тази вече драстично набъбнала основа.
Икономическият анализ показва, че макар цените на храните и горивата да отстъпват под влияние на външни фактори и сезонност, вътрешната инфлация при услугите остава изключително упорита. Тласкана от ръста на заплатите и засиленото търсене, тя забавя цялостния процес на охлаждане на икономиката. По хармонизирания индекс, който служи за сравнение с останалите страни от Европейския съюз, годишната ни инфлация от 4.4 процента продължава да ни държи сред държавите с по-висок ценови натиск.
Дали юлският скок е само временен ефект от летните отпуски, или индикатор за по-трайно задържане на високи цени, предстои да покажат есенните месеци.
