Проблемният пункт е идеята руският патриарх Кирил да влезе в „черния“ списък на ЕС

България е сигнализирала, че има възражения по части от подготвяния 21-ви пакет санкции срещу Русия. Това съобщава европейското издание на Politico, позовавайки се на двама дипломати, а новината бе потвърдена и от кореспондента на БНТ в Брюксел.

Според друга европейска медия - EU Observer, проблемът е в това, че ЕК отново предлага в санкционния списък да бъде включен руският патриарх Кирил заради подкрепата му за войната в Украйна.

Досега идеята за вкарване на Кирил Московски (Владимир Михайлович Гундяев) в черния списък на Евросъюза неизменно бе стопирана от Унгария, когато премиер бе Виктор Орбан. Но с идването на власт на новото правителство на Петер Мадяр, страната е изразила готовността си да позволи най-сетне главата на Руската православна църква да попадне под санкции.

България и досега е заемала предпазлива позиция по въпроси, свързани с Руската православна църква и патриарха ѝ. Още при предишни обсъждания на европейски санкции срещу Кирил тя беше сред държавите, които изразиха резерви, аргументирайки се с необходимостта от защита на религиозната свобода и избягване на мерки срещу духовни лидери.

През 2018 г. Кирил пристигна за честванията на 3 март у нас и бе посрещнат на летището от Илияна Йотова, тогава вицепрезидент. Тя коленичи пред него и му целуна ръка, което предизвика мини буря от полярни мнения. Впоследствие руският патриарх бе приет от Румен Радев (тогава президент) и си позволи да отправи остри критики към българската държава, като изрази недоволство, че в официални речи се споменават войници и от други народи, участвали в Освободителната война през 1877-1878 г.

21-вият пакет санкции срещу Русия бе предложен от Еврокомисията на 9 юни и се очаква да бъде приет до края на юли. По думите на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, досегашните санкции са стрували на руската икономика между 1 и 1,3 трилиона евро.