Управляващите не са „калибрирали“ съществено мерките си за контрол на цените между първо и второ четене, въпреки обявената на среща с премиера Румен Радев отсрочка точно за тази цел. Това показва проверка на внесените предложения от депутати между двете четения на Закона за защита на конкуренцията (срокът изтече на 27 май) и Закона за защита на потребителите (срокът изтича на 28 май). Сроковете няма да бъдат удължавани, заяви пред Mediapool депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев. Той очаква следващата седмица да започне разглеждането на мерките на второ четене.
Това се случва на фона на изпратено до бюджетната комисия критично становище на Асоциацията на българските административни съдии, които ще правораздават по текстовете. Липсата на „калибриране“ идва и на фона на признанието на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която иначе е голям апологет (а вероятно и автор) на много от текстовете, че няма как методика на правителството да определя изчисляването на „прекомерно високите цени“, които ще са забранени. Причината е, че това трябва да се прави на база на практиката на Съда на ЕС и националните съдилища.
Ако законите бъдат окончателно приети без съществени корекции, ще възникне и въпросът дали президентът Илияна Йотова ще наложи вето или ще прати част от текстовете в Конституционния съд.
Какво е „калибрирано“?
„Остриетата“ на „Прогресивна България“ по контрола върху цените - Явор Гечев и Константин Проданов, са внесли изменения и в двата закона, но те не премахват най-спорните клаузи, а даже добавят нови. Например, ако няколко предприятия имат над 60% пазарен дял и „икономическа взаимозависимост“, ще трябва при проверка на КЗК автоматично да доказват, че не са в „съвместно господстващо положение“ (олигопол). В момента този праг се надхвърля, например, от трите телекома и четирите най-големи банки (68.5% пазарен дял по данни на БНБ). При монопола прагът е 50% пазарен дял.
„Справедливата цена“ се замества със „справедлива стойност“, а оборотът на фирмите за търговия с храни, нехранителни стоки и лекарства, които ще обявяват ежедневно цените си, е вдигнат на 25 млн. евро, за да обхване само най-големите играчи.
Опозицията, чиито гласове са недостатъчни да променят гласуването, е внесла няколко корекции в ЗЗК. Единственото предложение на ГЕРБ е всички срокове за изготвяне на методики и наредби да се скъсят максимално - до 1 месец, така че контролът на цените да заработи експресно. „Да, България“ и „Демократи за силна България“ (ДСБ) предлагат отпадане на най-спорните текстове за прекомерни правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, а „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ не са внесли предложения. В Закона за защита на потребителите депутатите от ДСБ предлагат да отпадне определянето от държавата на „справедливи цени“.
Повечето държави не санкционират високите цени
Асоциацията на българските административни съдии, в която членуват 204 магистрати от всички административни съдилища в България, от Върховния касационен съд и Висшия съдебен съвет, е пратила критично становище в парламента. То звучи дипломатично и казва, че част от дефицитите могат да бъдат коригирани с редакции и че проектите не противоречат априори на правото на ЕС. От самия анализ обаче става ясно, че повечето от текстовете на „Прогресивна България“ всъщност са доста проблемни. Освен това депутатите от мнозинството не са се съобразили с редица от предложенията на магистратите.
Огромният проблем на законопроекта, според становището, е избраният подход за контрол върху цените, макар той да не противоречи напълно на правото на ЕС.
Злоупотребата чрез несправедливи цени е призната в Договора за функционирането на ЕС казват съдиите. В договора пише, че е забранена „всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение“, като злоупотребата може да се изразява в „пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени“. Съдът на ЕС смята, че цената е прекомерна, когато „няма разумно съотношение с икономическата стойност на доставения продукт“, но въпросната икономическа стойност не се изчерпва с разходите (както е в проекта на „Прогресивна България“), а трябва да се определя и според факторите от страната на търсенето. Например потребителите може да са склонни да плащат повече за ценна за тях характеристика на стоката, която невинаги предполага по-високи разходи за производителя – например маркова или модерна дреха. Според съдиите предложеният текст на ПБ се отклонява от стандарта в ЕС по това, че определя „прекомерната цена“ изцяло през разхода за производството.
„Дефинирането на прекомерната цена с акцент върху „разходи плюс“ е теоретично най-уязвимата част от проекта“, подчертават магистратите. Според коригираните от Константин Проданов и Явор Гечев текстове, КЗК ще решава дали да ползва или да не ползва и „други релевантни икономически и правни критерии“, когато преценява за цените.
Правото е силно предпазливо към контрола върху спекулативните цени и повечето държави изобщо не санкционират високите цени, тъй като „пазарът сам коригира ценовите ексцеси“, пишат съдиите. Според становището им органите по конкуренция са непригодни да изпълняват ролята на ценови регулатори, защото ценовото регулиране изисква квазипостоянен надзор и принуждаването на предприятията да ценообразуват близо до пределните разходи би обезсърчило инвестициите и иновациите. „Именно затова съществува нарастващ консенсус, че контролът върху цените следва да се ограничи до изключителни обстоятелства и да почива на солиден икономически анализ, проведен с най-голяма предпазливост“, пишат съдиите.
За преписването от германския закон
Магистратите са направили и сравнение с германското законодателство, тъй като Явор Гечев се аргументираше, че проектът му е „преписан буквално от немския закон“. „Мотивите се позовават на германския §29а GWB и на принципа на намеса „не срещу пазара, а срещу злоупотребата с пазарна сила“, но самият германски модел стъпва върху относителната пазарна сила и икономическата зависимост, а не върху самостоятелен ценови таван. Рискът органът по конкуренция да се превърне в ценови регулатор е реален и проектът не съдържа достатъчно предпазни мерки срещу него“, пишат съдиите.
Те са притеснени, че ще трябва да правят сложни икономически преценки, за да правораздават по промените. Това ще се наложи заради комбинацията от три проблема в текстовете - прекомерната цена да се преценява единствено според разходите за производство, обърнатата доказателствена тежест и въвеждането на имуществена санкция от 10% от оборота на фирмата, ако се установят „прекомерно високи цени“.
„Съдебният контрол върху такива решения ще изисква проверка на сложни икономически преценки относно „икономически обоснованите разходи“ и „разумната норма на печалба“ – неопределени понятия, които проектът делегира на наредба на Министерски съвет“, пише в становището.
Доколкото имуществените санкции в конкурентното право имат наказателен характер, изискването за пълен съдебен контрол налага Административен съд – София област (АССО) и ВАС да могат да преразглеждат и икономическата преценка по същество, а не само нейната формална законосъобразност, става ясно от становището.
Според магистратите неопределеността на термините „икономически обоснованите разходи“ и „разумната норма на печалба“ „влизат в напрежение“ с принципа за законоустановеност на наказанието, а прехвърлянето на темата в наредба е „конституционно проблематично“.
Според съдиите идеята на ПБ да регулира т. нар. съвместно господстващо положение (на практика олигополите) не е в колизия с Договора за функционирането на ЕС. Новата разпоредба обаче чувствително ще разшири правомощията на Комисията за защита на конкуренцията да санкционира злоупотреба, без да доказва картелно поведение. Затова Съдът на Европейския съюз изисква три условия да са налице, за да се направи разлика между реално съвместно господстващо положение и т. нар. олигополен паралелизъм, който съществува в структурно конкурентни, но концентрирани пазари. Според анализа най-важното от условията липсва в първоначалния проект на „Прогресивна България“ – доколко реакцията на потребителите и конкурентите може да дестабилизира координацията между играчите в олигопола. С внесените текстове между първо и второ четене обаче това е донякъде коригирано.
Прекалено бързи производства
Според съдиите е „изключително проблематична“ възможността КЗК да налага „задължение за изменение на ценовата политика“ като временна мярка. „Подобна мярка предрешава съществото на спора (наличието на прекомерна цена) още преди приключване на производството и практически превръща обезпечителния институт в инструмент за временно ценово регулиране“, пишат съдиите. Именно затова от „Демократична България“ предлагат този текст да отпадне.
Според съдиите санкцията от 10% от оборота при „прекомерно високи цени“ не е сама по себе си също прекомерна, но проблемът е в основанието, на което тя ще се налага – разходно дефиниран състав на цената, което създава проблем с принципа за предвидимост на наказанието.
Съдиите обръщат специално внимание, че се въвежда бързо производство по новите мерки на управляващите – то ще се образува до 7 дни и ще трябва да приключва за 3 месеца максимум Това според магистратите е нереалистично бързане, като на всичкото отгоре през това време КЗК ще може да налага споменатите проблемни временни мерки.
Цветелина Соколова
