Всяка година в последната сряда на февруари училища в десетки държави отбелязват Международния ден за борба с училищния тормоз, познат като Деня на розовата фланелка. Инициативата започва през 2007 г. в Канада, когато двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс – решават да подкрепят свой съученик, станал обект на подигравки заради розовото си поло. Те купуват розови тениски и ги раздават на съучениците си в знак на солидарност. Жестът бързо се превръща в глобално послание срещу тормоза.

В България Денят на розовата фланелка се отбелязва от 2012 г. И тази година училища, детски градини и родители се включват в инициативата с различни събития – обличане в розово, разговори за емпатия и уважение, творчески работилници и кампании в социалните мрежи. Организаторите призовават участниците да споделят групови снимки и да описват как отбелязват деня, като спазват етичните правила и защитата на децата.

Зад символичния жест обаче стои сериозен проблем. Данни на УНИЦЕФ показват, че почти всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Най-разпространено е емоционалното насилие, следвано от физическото. Училището остава едно от местата, където най-често се случват подобни инциденти.

Все по-често се говори за това, че агресията не е изолиран проблем на отделно училище или семейство, а отражение на по-широки обществени нагласи. Липсата на устойчиви правила, усещането за несправедливост и отсъствието на ясни авторитети създават тревожност у децата. А тревожността често се превръща в агресия.

Специалистите подчертават, че борбата с училищния тормоз изисква системен подход – не само санкции, а работа с емоциите, изграждане на общност и подкрепа както за жертвите, така и за децата, които проявяват агресия. Наказанието само по себе си рядко води до трайна промяна. По-ефективни се оказват практики като училищната медиация, възстановителните разговори и програмите за развитие на социални и емоционални умения.

Особено внимание се обръща и на разпространението на клипове и снимки с насилие между деца. Публичното им споделяне често води до т.нар. вторична виктимизация – жертвата преживява насилието отново чрез публичността, а извършителят бива трайно етикетиран. Етичните стандарти изискват подобни материали да не се разпространяват, а случаите да се решават с професионална намеса и конфиденциалност.

Денят на розовата фланелка напомня, че промяната започва от малки жестове на подкрепа. Но за да има траен ефект, символът трябва да бъде подкрепен от реални политики, ясни правила и обща нетърпимост към насилието. Само така розовото няма да остане еднодневен знак, а ще се превърне в устойчиво послание за уважение и солидарност в училище.