Последните данни за климата показват, че десет години след влизането в сила на Парижкото споразумение темповете на глобално затопляне се ускоряват, пише Reuters. 2025 г. е сред трите най-горещи години, измервани някога, като морският лед, океанската топлина и нивата на моретата достигат нови рекорди.
Усилията за ограничаване на изкопаемите горива не са достатъчни и светът е напът да не постигне климатичните си цели. Глобалното затопляне се е ускорило значително от 2010 г. насам, а концентрацията на въглероден диоксид, метан и диазотен оксид достига рекордни нива. Според доклада за глобалния въглероден бюджет глобалните емисии на CO₂ от изкопаеми горива са нараснали до рекордните 38,1 млрд. тона през 2025 г. – 52% увеличение спрямо прединдустриалните нива.
Изследователите предупреждават, че остава ограничено количество емисии – около 170 млрд. тона CO₂ – ако целта е да се ограничи затоплянето до 1,5°C над прединдустриалните стойности. Регионално емисиите се увеличават значително в Китай, Индия, САЩ и ЕС, а в Япония намаляват.
Температурите също продължават да растат. НАСА отчита, че през 2025 г. средната температура на земната повърхност е с 1,19°C над средното за периода 1951–1980 г. Данните на Световната метеорологична организация показват 1,44°C над прединдустриалното ниво – което превръща миналата година в една от трите най-топли в 176-годишната статистика.
Арктика продължава да се затопля два пъти по-бързо от световния среден темп. През март 2025 г. зимният максимум на морския лед достига най-ниската си стойност – около 14,47 млн. кв. км. Океаните поглъщат рекордни количества топлина, а морските нива продължават да се покачват. Междуправителственият панел по изменение на климата прогнозира ръст от 0,20–0,29 м до 2050 г. спрямо периода 1995–2014 г.
Докладът подчертава, че три последователни години – 2023, 2024 и 2025 – са били над прага от 1,5°C спрямо прединдустриалните нива, което сигнализира за спешна необходимост от значителни промени в глобалната климатична политика.
