Народно Читалище „Иван Буюклиев 1926“ - с. Пчеларово празнува своя вековен юбилей – 100 години просвета, култура и вдъхновение за поколенията.
От книги и концерти до театрални постановки, читалището продължава да бъде място, където миналото среща бъдещето.
Сто години назад - на 24 януари 1926 г. жители на с. Пчеларово вземат решение за учредяване на читалище в селото. На общо събрание избират и името, което е „Просвета“. Дейността на читалището се регламентира с изработения и приет на 15 март 1926 г. устав с които става официална просветна институция. Избран е и първия председател – Майно Дошев, родом от Ловешко и учител в местната гимназия. И така се полагат основите на този храм и се запалва огъня на родолюбието. Като всяко ново начало, трудни са били и първите стъпки на новосъздаденото читалище.
Новото ръководство изпитва трудности, защото не разполага с пари и материална база, но въпреки това намират подходящо помещение. Сформирани са 4 комисии от младежи от селото, които обикалят къща по къща и събират помощи. Така започва своята дейност учреденото читалище, постепенно започват да се изнасят беседи по различни теми и да се организират вечеринки, но за да функционира читалището се нуждае от парични средства, инвентар, книги и др. Протокол № 8 от 7 октомври 1928 г. се взема решение за откриване Вечерно училище с цел да се разширят познанията и грамотността на населението.
Културната дейност на читалището започва още на 27 февруари 1926 г., когато се изнася първото представление „Учени и прости“ в една от класните стаи на основното училище и продължава и през следващите години. Изнасят се комедията „Кърваво престъпление“. Следват представленията: „Червените панталони“, „Дело на дявола“, „Проклето семейство“, „Зла свекърва“, „По неволя доктор“, „Богат дядо-богат зет“ и др.
Първите книги в библиотеката и сценичните постановки събират малки и големи, създавайки традиция, която бързо се утвърждава.
В самото начало книгите се съхраняват в сандъци в дома на библиотекаря Начо Димитров. През 1928 г. Иван Бояджиев жител на селото, подарява 25 бр. художествени и научни книги, останали от баща му. Библиотеката получава като подарък романа „Под игото“ и „Клетниците“. През 1934 г. учителите Щерю Йорданов и Делчо Начев Вълчев подаряват около 70 тома литература. До края на 1952 г. библиотекарите са работили на обществени начала, без да им се заплаща. Едни от първите библиотекари са: Начо Димитров, Ташо Илендаров, Иван Буюклиев, Йордан Димитров, Георги Бояджиев, Никола Чилингиров, Димитър Гогов, Филип Атанасов, Ирина Петкова.
През 1932 г. за председател е избран Иван Буюклиев, учител в селото, чието име носи днес читалището. През този период то е в разцвета си. През това време се сдобива с ценен инвентар: скамейки, библиотечен шкаф, радиоапарат, часовник. Читалището става център и инициатор на много културни прояви и начинания. Наред с другите дейности особено място в живота на читалището заема театралната, певческата и танцовата самодейност. Организират се вечеринки - пиеси, декламации, разиграват се томболи, сказки и беседи, които са интересни за населението. Спазват се народните традиции и обичаи-сурвакане, лазаруване, коледуване.
През 1947 г. се поставя въпроса за закупуване на дворно място за построяване на читалище. С общи усилия и доброволен труд се поставят основите на сградата в центъра на селото.
От 1985 г. към читалището се сформира група за автентичен фолклор, представяща обичаи и обреди с ръководител Катина Димитрова. В Копривщица на националния фолклорен събор печелят златен медал и гръмкото име: „Златните пчеларовски баби“. Групата съществува и днес.
Читалището развива дейност и в периода след 1989 г., която продължава и до момента да обогатява културния живот в селото, осигурява достъп до информация, творческо и информационно израстване на личността. Провежда различни мероприятия по различни поводи, годишнини от рождението и гибелта на Васил Левски, Христо Ботев, организира събития за отбелязване на 3 март, 24 март, Денят на народните будители, а така също представя обичай и ритуали по отбелязването на Бабин ден, посрещането на Баба Марта, боядисването на яйца за Велик ден и посрещане на Коледа.
В рамките на своята стогодишна история читалището винаги е било духовен център и средище на будни хора. През годините то е съхранявало и развивало традициите на самодейното изкуство, а днес към тях се прибавя още една страница – сформиране на театрална трупа от доброволци самодейци „Арт кошер“. Инициативата събира хора от различни възрасти и професии, обединени от желанието да продължат традициите на театралното изкуство. Формацията има амбицията не само да представя спектакли пред местната публика, но и да участва в културни прояви и фестивали, утвърждавайки читалището като активен културен център.
Сто години след своето създаване читалището отново доказва, че традицията и съвременността могат да вървят ръка за ръка.
Изготвил: Бойка Васева
Гл. експерт в Държавен архив - Кърджали
