На 18 януари православната църква почита Св. Атанасий Велики, а в народния календар празникът е известен като Атанасовден. Според българските вярвания това е денят, в който зимата „се разполовява“ и започва да отстъпва място на пролетта, разказа д-р Ваня Йорданова, етнолог в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.

В народните представи Св. Атанас е повелител на зимата, но от Атанасовден нататък „яхва бял кон и отива да вика лятото“. По традиция хората рано сутрин се изкачват на високи места, палят огньове и ги прескачат за здраве. Вярвало се е също, че жените не бива да вършат домашна работа, за да не се „разсърдят болестите“.

Св. Антон и Св. Атанас са наричани още „бащи на чумата“, поради което празникът на места е познат и като Лелинден. Според народна легенда двамата светци били братя близнаци и ковачи, а Св. Атанас изобретил ковашките клещи. Затова те се почитат и като покровители на ковашкия занаят, а ковачите правели курбани за здраве на семействата си.