Когато България влезе в Европейския съюз, икономиката ѝ значително изоставаше зад тази на съседна Сърбия. Днес ситуацията е съвсем различна, а ЕС се превърна в катализатор на този процес, пише ФАЦ.

Съвсем не всички в България бяха въодушевени, когато на първи януари страната се присъедини към еврозоната - мнозина искаха левът да бъде запазен, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Вероятно обаче първоначалният скептицизъм с времето ще отстъпи на широко одобрение, прогнозира в анализа си Михаел Мартенс. Тъй като страната еднозначно печели от членството си в ЕС, където бе приета през 2007, а от 2025 е и част от Шенгенското пространство.

По-голямата част от населението е наясно с това - повечето българи знаят каква е ползата от ЕС, а партии като „Възраждане“ с настояванията си за излизане от Общността или твърденията, че членството вредяло на националните интереси на България, се ползват само с ограничена подкрепа.

Как България задмина Сърбия

Ползата за България от нейното членство в ЕС през последните 18 години се откроява особено ясно при сравнение със съседна Сърбия, която има сходно по брой население, пише ФАЦ. Когато през 2007 година България е приета в Общността, икономически тя е по-зле и с по-нисък БВП от Сърбия. И макар че оттогава насам Сърбия отбеляза значителен растеж, България успя да я изпревари. През 2024 година БВП на глава от населението в България бе 16 260 евро, в Сърбия - 12 640. Изпреварването е факт и в други сфери като средното заплащане и покупателната способност.

Германското издание посочва, че за по-бързото развитие на България има много причини. Сърбия също получава помощи от ЕС, но те са много по-малко от средствата за държавите членки. През юли 2022 година Брюксел заяви, че за страната, която продължава да се смята за най-бедна в Общността, за периода до 2027 година е планирана финансова подкрепа от 11 милиарда евро, от които 4,2 милиарда за изграждане и модернизация на инфраструктурата в изостаналите региони.

Освен тези средства държавите от ЕС получават пари и по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден от ЕК след пандемията. В него за България са предвидени шест милиарда евро, включително 144 милиона за третата линия на софийското метро, информира ФАЦ. Белград в същото време изобщо няма метро - макар планове за това да се правят от десетилетия, няма вероятност те да бъдат реализирани скоро. Същевременно Михаел Мартенс изтъква, че напоследък предоставянето на България средства от Механизма за възстановяване се е забавяло многократно, тъй като Брюксел настоява за приемането на 22 закона за борба срещу корупцията и за по-добро управление. Наред с другото ЕК изисква властта на главния прокурор в България да бъде ограничена.

ЕС очаква от България сериозни реформи в правосъдието

ЕС настоява главният прокурор да може да бъде подведен под съдебна отговорност, ако без основателна причина откаже да започне разследване срещу влиятелни заподозрени лица - нещо, което често се е случвало в миналото. Когато председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен посети София през април 2022 година, тя ясно е заявила зад кулисите, че милиардите ще бъдат платени само в случай че преди това бъдат извършени съответните реформи, пише Мартенс. Постигнатият оттогава известен напредък е довел до изплащането на редица траншове от програмата, последно 1,6 милиарда евро през декември, четем още в статията на ФАЦ. Част от предвидените за България пари обаче остават блокирани поради непроведените докрай реформи.

Европейският съюз отдавна се опитва да обвърже отпускането на средства към държавите членки със съответни реформи.  Снимка: Ardan Fuessmann/IMAGO

Пред ФАЦ Весела Чернева, заместник-директорка на Европейския съвет за външна политика в София, заявява, че обвързването на реформите в правосъдието с изплащането на отделните траншове от Механизма за възстановяване и устойчивост е много важно. „Всяко българско правителство знае, че има твърди критерии за това какво е добро управление и какво - не." Чернева припомня демонстрациите в България от декември, довели до оставката на коалиционното правителство. Германското издание отбелязва, че протестите са били не на последно място срещу влиянието на съмнителния олигарх Делян Пеевски върху правителство, както и срещу бившия премиер Бойко Борисов. „Протестите в България показаха, че правителството вече почти няма пространство за действия, когато обществото и Брюксел споделят критичната си оценка за него."

Разликите се увеличават с всяка изминала година

Това е още една разлика със Сърбия, където вече повече от година масовите протести не водят до конкретни последствия. Но в Сърбия не влизат милиарди от ЕС, респективно лостовете за натиск за извършването на реформи са по-малко. Едно от последствията е, че нивото на демокрацията, правовата държавност и медийната свобода в Сърбия е под това на България.

ФАЦ отбелязва, че благодарение на инвестиционните програми на ЕС България е получила възможността да подпише договор с германския концерн „Райнметал“ за изграждането на фабрика за муниции, а още по-важна от всички насърчителни програми е принадлежността на страната към европейския вътрешен пазар с почти 450 милиона потребители. Това прави България и нейната експортна икономика по-атрактивни за инвеститорите.

Сърбия не разполага с подобен достъп до пазарите. И макар тя в последните години също да отбеляза значителен икономически растеж, това си личи. В Сърбия и до днес се случва да се подиграват на България, но тя изпревари западната си съседка. Румъния се развива още по-бързо. С всяка следваща година на членството на София и Букурещ в ЕС дистанцията с Белград расте, обобщава Михаел Мартенс. С други думи: ЕС влияе - политически и икономически.