От х:

Днес в x:

Съдът възобнови дело за убийството на студент през 2008 г. в Борисовата градина

Tричленен състав на Върховния касационен съд възобнови делото за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г., по което са подсъдими двама души - Александър Георгиев и Радослав Кирчев.

Искането за възобновяването на делото бе внесено от Иван Гешев като главен прокурор след произнасянето на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото, което майката на убития студент заведе срещу държавата (делото "Стоянова срещу България"). С решението си съдът в Страсбург констатира нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което се изразява в това, че при определяне на наказанията не е отчетено, че убийството е станало по хомофобски подбуди.

На съд бяха изпратени двама от нападателите, а третият стана свидетел в процеса и не е преследван.

С присъда от 22 юни 2016 г. на Софийския градски съд двамата подсъдими - Александър Георгиев и Радослав Кирчев са признати за виновни за това, че на 30 септември 2008 г. столичния парк "Борисова градина" в съучастие като съизвършители умишлено убили 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. Тогава първата инстанция прие, че престъплението е извършено по особено мъчителен начин за убития. По време на разпитите момчетата, които тогава са ученици, разказват, че са "прочиствали парка от гейове", а Стоянов им заприличал на такъв. Той е издъхнал след тежък побой с юмруци и ритници.

На Александър Георгиев първоначално бе наложено наказание "лишаване от свобода" за 13 години, а на Радослав Кирчев, който по това време е непълнолетен, е наложено наказание 4 г. и 10 месеца затвор. Софийският апелативен съд променя размера на наказаниета като ги увеличава - Александър Георгиев получава 15 г., а Кирчев е осъден на 6 г. затвор.

10 години след убийството, с решение от 21 юни 2018 г. на Върховния касационен съд наказанията са намалени и двамата извършители са осъдени окончателно на 10 г. за Александър Георгиев и "лишаване от свобода" за срок от 4 г. и половина за Радослав Кирчев. Кирчев излежава част от наказанието си, след което подава молба до съда за условно предсрочно освобождаване, на каквото има право при определени условия и съдът го освобождава.

Сега, според върховните съдии искането за възобновяване на делото, внесено от Гешев, е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения и претендирани правни последици.

Тричленният състав на ВКС намира, че изразеното становище в решението на ЕСПЧ и естеството на нарушението имат съществено значение за делото.

"Действително, основният акцент, изводим от решението на ЕСПЧ, за преодоляване на констатираното нарушение, е прилагането на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния, което очевидно е в правомощията на българския парламент. Същевременно, съвсем ясно е, че е отправена критика и към националните съдилища, които не са положили достатъчно усилия да изпълнят задължението си да реагират по подходящ начин на нападения, мотивирани от хомофобски подбуди, като отчетат специфичната им същност и не допускат да бъдат подценявани актове с такова разрушително въздействие върху основни права, каквото в случая е правото на живот", се казва в мотивите на решението на ВКС.

Според върховните съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба по разглеждания въпрос и спорно тълкуване дали хомофобските подбуди могат да бъдат обхванати от съществуващата квалификация за хулигански подбуди, двете инстанции по същество (СГС и САС) са отчели формално тези подбуди като отегчаващо обстоятелство, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а ВКС дори изобщо не ги е споменал и съобразил при преценката относно справедливостта на наложените на осъдените наказания.

В този аспект ЕСПЧ недвусмислено е посочил, че "не може да се каже, че хомофобските подбуди за нападението са имали измерим ефект на това ниво на анализа", посочват върховните съдии в мотивите си.

Съдебният състав на ВКС, действащ по реда на възобновяването, намира, че тази съдебна практика следва да бъде ревизирана, като съдилищата, включително ВКС като касационна инстанция, постановила последното по делото решение, следва да бъдат насърчени да преодоляват системното пренебрегване на посочените дискриминационни подбуди, за да гарантират пълноценна защита на основните права по ЕКПЧ, се посочва в решението на съда.

Това може да бъде осъществено чрез внимателно и подробно анализиране на тези подбуди, надлежна оценка на тяхната тежест и значение при индивидуализацията на наказанието по начин, който да даде насока на съдебната практика с цел избягване на повторяемост на нарушението, констатирано от ЕСПЧ.

Липсата на такъв подход се оценява като особено съществено процесуално нарушение, тъй като краен резултат е довело до постановяване на цитираното решение на Европейския съд по правата на човека, посочват съдиите. В мотивите се казва, че изложеното обуславя необходимостта от възобновяване на производството, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на тази инстанция, която в пределите на своите правомощия да констатира изрично и извърши надлежна оценка на тежестта на специфичните дискриминационни мотиви за извършване на престъплението, както и на значението им за определяне на наказанията на двете осъдени лица.

"Върховният касационен съд в настоящото производство не изразява становище във връзка с размера на наказанията, наложени на подсъдимите, защото основанието за връщане се свързва с дейността по анализ на обстоятелствата, които ги определят и по-конкретно - обсъждане на подбудите за извършване на престъплението", посочват върховните съдии.

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини