Авторите на журналистическо разследване, проведено от полския телевизионен канал TVN24, твърдят, че през 60-те и 70-те години на миналия век архиепископът на Краков Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е знаел за случаите на педофилия сред свещениците в своята епархия и не само не ги е изобличил, но е предприел мерки за прикриването им.
Отношението към Йоан Павел II в Полша е като към божество - всъщност той вече съвсем официално е канонизиран през 2014 г. Папата, който почина през 2005 г., е не само един от символите, обединяващи полската нация, но и е смятан за един от най-големите хуманисти на ХХ век.
Досега педофилските скандали в Католическата църква не са засягали пряко Йоан Павел II: според общоприетото мнение папата не е знаел за конкретни сексуални престъпления на свещениците, с които е работил и контактувал пряко, и като цяло е работил последователно за изкореняването на това явление в църквата, напомня BBC.
Разкритията на полските журналисти вече накара някои представители на църквата открито да се обявят за радикално преосмисляне на фигурата на Йоан Павел II. В същото време консервативните църковни кръгове продължават да разглеждат подобни публикации като атака срещу църквата и като част от "борбата между доброто и злото", като журналистите играят ролята на несъмнени сътрудници на злото.
За какво е разследването
Разследването, озаглавено "Францисканец 3", е по адрес на курията в Краков, седалище на местния епископ, което е заемал Карол Войтила от 1964 до 1978 г., преди да бъде избран за папа. То е излъчено в понеделник вечер по полския канал TVN24.
Авторът на репортажа, журналистът Марчин Гутовски, твърди, че подготовката на документалния филм е отнела 2,5 г. Репортажът, базиран на разсекретени документи от комунистическите тайни служби и разговори с очевидци и участници в събитията отпреди половин век, ще шокира полското общество.
Гутовски твърди, че през 60-те и 70-те години на ХХ век Войтила е прикривал информация за сексуални посегателства над деца от страна на свещеници в неговата епархия. Вместо да наложи канонични санкции на въпросните свещеници, той ги прехвърля в нови енории или улеснява заминаването им в чужбина.
Разследването се концентрира върху няколко такива случая, въпреки че авторът уточнява, че поради затворения характер на църковните архиви до него са достигнали само малък брой такива примери.
През 1972 г. архиепископ Войтила моли епископа на Виена да приеме отец Болеслав Садуш в своята епархия. Садуш, добър познат на Войтила в Австрия, трябваше да се занимава с научна работа - да изучава "въздействието на техническата цивилизация върху детската психика". В придружителното писмо Войтила не споменава истинската причина за преместването на свещеника, според разследването на TVN24. В разсекретените документи на комунистическите тайни служби се твърди, че при предишните си назначения - при които е сменял задачите си средно на година и половина - свещеникът е тормозил момчета. Според един от тези документи се стигнало дотам, че разгневени майки просто спирали Садуся по улиците на Краков и го заплашвали с отмъщение.
Един от събеседниците на автора разказва, че през лятото на 1973 г. лично е разказал на архиепископ Войтила за сексуалните престъпления на друг свещеник в Краковската епархия - Еугениуш Сургент. "Епископ Войтила ме помоли да не съобщавам никъде за това, че той сам ще го провери", казва мъжът, пожелал да остане анонимен.
Същата година Сургент е задържан и осъден за педофилия. По време на съдебния процес той се признава за виновен, като обяснява, че е "търсил начин да забрави ежедневните си тревоги".
Авторът отива в село Лаховице, в една от енориите, в които е служил Сургент. Свещеникът все още се помни там. "Това, че е тормозил момчетата, не е било тайна", чува журналистът от местните старостилци. Един от събеседниците му разказва, че когато бил на 15 г., една нощ едва се спасил от Сургент, който се опитал да го "опипа".
След година и половина в затвора (свещеникът е освободен по силата на амнистия) Сургент е преместен в епархията на Кошалин в Северна Полша, където продължава да служи до смъртта си през 2008 г.
Друг свещеник в селска енория на Краковската епархия, Йозеф Лоранц, в края на 60-те години развращава ученици от началните училища, т.е. 6-11-годишни момичета, точно в часовете по религия. "Жалко, че тогава не повърнах върху престилката му", спомня си в разследването на Францискан 3 анонимен журналист, една от повече от десетте жертви на педофила. След като майките на жертвите на Лоранц се обръщат към курията в Краков, архиепископ Войтила отзовава свещеника от селската енория и го изпраща в манастир. Именно там правоохранителните органи започват да се интересуват от Лоранц.
Той е арестуван и осъден на 2 г. затвор за педофилия. След като Лоранц е освободен от затвора, Карол Войтила му пише писмо, в което го уведомява, че няма да му бъде наложено никакво канонично наказание, тъй като е бил наказан от светските власти.
Освен това скоро на Лоранц е разрешено да се върне към служението. Авторите на разследването отбелязват с недоумение, че осъденият педофил впоследствие става свещеник в болницата, което според тях застрашава пациентите.
В деня след излъчването на разследването авторът му Марчин Гутовски споделя пред Gazeta Wyborcza, че е започнал да получава писма от монаси и свещеници, които му благодарят за работата му и съобщават за други престъпления, извършени от хора в свещенически одежди, за които църковните власти са знаели, но са ги прикривали.
"Появиха се и други жертви (на свещеници), включително тези, които описахме в нашия материал", каза журналистът, който не изключи, че ще се заеме с подготовката на следващата част от разследването си.
Човекът и паметникът
За да разберем ефекта от обвиненията, изказани в разследването, върху полското общество, трябва да разберем, че Йоан Павел II в Полша не е просто религиозна фигура, починала преди почти 20 г.
До неотдавна именно неговата фигура беше своеобразният "общ знаменател", който обединяваше раздираното от социални, икономически и политически противоречия полско общество.
От години либералните медии твърдят, че безкритичното почитане на Йоан Павел II в родината му има всички белези на култ към личността. Един пример: свещеникът Тадеуш Исакович-Залески заяви пред TVN24, че само в родния му град Краков има 26 паметника за папата. В национален мащаб този брой може да бъде стотици, ако не и хиляди.
След канонизацията му през 2014 г. Йоан Павел II се превърна в национален символ на страната, в светец в буквалния смисъл на думата. От друга страна, всяка критика на действията му през целия живот е равносилна на атака срещу доминиращата в страната Католическа църква, срещу устоите на обществото, срещу Полша.
От друга страна, в Полша, страна, в която абортите наскоро бяха забранени, в която държавните медии често изпълняват функцията на проправителствена пропаганда, в която правителството и консервативните църковни среди, според много експерти, действат в тандем, критиката на Католическата църква и нейния символ, най-видната фигура на ХХ век, папа Йоан Павел II, е най-очевидният начин за протест срещу самата обществено-политическа система, установена в Полша, коментира BBC.
Още повече сега, в момент, когато журналистически материали повдигат основателни въпроси за образа на папата, свързани със сексуалните скандали в Католическата църква, грижливо замитани в продължение на години, ако не и десетилетия, от неговите поддръжници. Според този разказ Йоан Павел II е бил безкомпромисен борец срещу педофилията в Църквата: именно по време на неговия понтификат е прието ново правило, което задължава да се докладва всеки такъв случай на Апостолическата столица. Понтификатът на понтифика е бил приет по време на неговия понтификат, когато е било прието ново правило, което го е задължавало да докладва всеки такъв случай на Апостолическата столица.
Съвсем друг е въпросът сега, когато журналистите имат в ръцете си много силни материали, които показват, че Йоан Павел II - още преди да стане Йоан Павел II - меко казано, не е направил всичко възможно, за да се бори с проблема с педофилията в църквата.
Доброто и злото
Може би затова първата реакция на разследването на TVN24, канал, който не крие, че е опозиция на сегашното правителство, беше лавина от коментари на либерални и просто опозиционни активисти.
"Самият Войтила прехвърляше педофили от енория в енория. Това е отвратително. Както мерзостта на този човек, така и на цялата тази черна дупка, наречена Католическа църква, е поразителна", написа в Туитър варшавската феминистка Божена Пшилушка.
"Паметниците на Йоан Павел II - демонтирайте! Не е толкова трудно", написа профсъюзният активист Пьотр Шумлевич.
Разследването беше критикувано от представители на сегашните полски власти. Премиерът Матеуш Моравецки заяви, че поляците като нация "дължат много на Йоан Павел II. Може би те дължат всичко".
"Днес войната продължава не само отвъд източната ни граница. За съжаление има кръгове, които се опитват да започнат не военна, а цивилизационна война тук, в Полша", оцени той ефекта от разследването в туитър.
Самият Моравецки, както и редица други официални лица, публикуваха снимки на Йоан Павел II в "шапките" на своите страници в социалните мрежи. Депутатът Рафал Бохенек от партията "Право и справедливост" заяви, че на настоящата сесия на Сейма депутатите ще приемат специална резолюция за "защита на доброто име на Йоан Павел II".
Колкото и странно да изглежда, реакцията на Католическата църква на журналистическото разследване не може да се нарече еднозначна.
От една страна, говорителят на Полската епископска конференция излезе с доста обтекаемо изявление, в което се посочва, че оценката на решенията и действията на Карол Войтила "изисква допълнителни архивни изследвания" и че засега няма доказателства за участието му в прикриването на престъпленията на свещениците.
От друга страна, няколко видни представители на висшето ръководство на Църквата направиха меко казано критични изявления по отношение на журналистическото разследване.
"Йоан Павел II все още е враг на джендър идеолозите, поддръжниците на абортите и евтаназията, затова те се опитват да го унищожат", заяви настоящият архиепископ на Краков Марек Йедрашевски по време на службата в сряда.
"Опитите да се подкопае авторитетът на Йоан Павел II се вписват в контекста на вечната битка между доброто и злото. Убеден съм, че дяволът съществува и използва хората, които често не го осъзнават, за да сее тревога и съмнения. Това, което се случва сега с Йоан Павел II, е още един пример за това. Той е мощен защитник на хората пред Бога. Така че трябва ли да се учудваме, че Сатаната е изнервен да има такъв противник?", посочва Гливицкият епископ Станислав Одер, който навремето отговаряше за признаването на Йоан Павел II за светец, пред полската католическа информационна агенция KAI.
На този фон на практика се губи гласът на друг участник в процеса на канонизация на покойния папа, неговия другар и ученик, професора по теология отец Адам Шостек, който участва в дискусията по TVN24 веднага след премиерата на разследването.
"Трябва да стигнем до нов начин на разбиране на несъмнената святост на Йоан Павел II... Трябва да преосмислим неговата святост, без да я свеждаме до примитивна безгрешност и безгранично обожание. Да го видим като жив човек, който е допускал грешки, който е имал и други слабости. Той е бил велик поклонник, който е проповядвал Евангелието по целия свят, (но в същото време) е бил по-малко заинтересован и способен да управлява както своята епархия, така и цялата Църква", каза той.
Шостек признава: намерените от журналистите материали показват, че Карол Войтила е бил наясно с проблемите с педофилията в църквата още преди да бъде избран за папа. Но, продължава той, това не отменя факта, че той се е борил с тях, след като е станал понтифекс.
"Той беше узрял и за това!", възкликна той.
Ето защо, заяви Шостек, не бива да се опитваме да вкараме Йоан Павел II в някаква тясна по своята същност рамка, а по-скоро да констатираме, че благодарение на него, наред с други неща, отношението на Католическата църква към проблема с педофилията се е променило и продължава да се променя и сега - включително като обръща лице към жертвите на сексуални престъпления от страна на свещеници.
Заключението на разследването е формулирано по различен начин от неговия автор Марчин Гутовски.
"Нека да спрем да повтаряме приказките на църковни представители и църковни лидери, че Йоан Павел II по някакъв начин се е различавал от епископите по негово време и не е знаел за подобни престъпления, и че ако е знаел, със сигурност е щял да реагира по различен начин. Не. Карол Войтила е знаел и е реагирал по същия начин, по който са реагирали тези като него", казва Гутовски пред Gazeta Wyborcza.
"Това не омаловажава другите му заслуги. Но преди всичко трябва да признаем, че той е знаел. И едва след това да търсим обяснения защо това се е случило и защо църквата е забравила за жертвите", заключава той.
