Държавата да може да отнема имущество без влязла в сила присъда предвижда новият закон “Кушлев”. Заради нарастващия брой случаи на “необяснимо богатство” от Министерството на правосъдието са изготвили промени, които да улеснят работата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и да ускорят процеса. Мерките предвиждат държавата да отнема богатство, чиито произход не може да се докаже.
Така отпада необходимостта комисията “Кушлев” да чака произнасяне на осъдителна присъда от три съдебни инстанции. От министерството предлагат нова концепция, според която имуществото, за което не може да бъде доказано, че е придобито по законен начин най-вероятно е добито чрез престъпна дейност. Комисията ще може да се сезира по сигнали, при конфликт на интереси, заради данъчни или митнически нарушения и да проверява всеки български гражданин. Процедурата ще се задейства, когато комисията установи несъответствие между приходите на дадено лице и имуществото му за над 60 хил. лв. Ще се проверяват и членовете на семейството. Ако лицето не може да докаже законен произход на богатството си производството ще влиза в съдебна зала, където съдът ще решава дали да му отнеме неясните активи.
В момента под запор е имущество за близо 490 млн. лв. на обвиняеми или подсъдими за престъпна дейност.
Готови са и проектопромените в НПК. Министърът на правосъдието Маргарита Попова посочи, че измененията са предимно в посока облекчаване на досъдебното производство. Предвижда се разследващи органи да могат да бъдат разпитвани в досъдебното производство или в съдебна зала, а информацията от СРС-та ще се ползва като годно доказателство в съда. Те ще могат да се ползват и при други дела, нещо, което до този момент не беше регламентирано. Така досега дори и СРС-та от едно дело да уличават в друго престъпление, разследващите нямаха право да ги ползват в друго производство. Документи, предоставени от ОЛАФ също ще се ползват като доказателства в българския съд.
Въвежда се и фигурата на “резервен адвокат”, който ще дублира функциите на защитника на обвиняемия или подсъдимия. Идеята се роди заради отлагането на дела с обществен интерес заради отсъствието на адвокати. Така според, министър Попова ще се спре неоснователното бавене на делата. Резервният адвокат ще има достъп до цялото дело и ще се включва в него, ако адвокатът отсъства без уважителна причина. Такъв ще бъде назначаван по преценка на съда или прокуратурата по значими дела, а подсъдимият или обвиняемият ще може да избира кой ще е неговият втори адвокат. Сред идеите на правосъдното министерство за обезпечаване на тежките процеси е въвеждането на задължително условие болничните листове, представяни пред съда, да бъдат “валидни” само ако има приложена епикриза към тях. “Ако разследващите си четат с респект законите и не изменят мерките за неотклонение лековато няма да има проблем с болничните листове”, категорична бе Попова.
Сред предложенията е и премахване на срока, в който разследващите и прокурорите трябва да приключат разследването. До сега ако в този срок делото не влезе в съдебан фаза, то се прекратява. Според правосъдният министър трябва да се “отвържат ръцете на държавата в борбата с корупцията и организираната престъпност”. Тя се мотивира и с факта, че в НПК няма място за дисциплиниращи мерки.
