Александър Киримов, председател на Строителната камара в Хасково

Интервю на Христина Котларска

- Г-н Киримов, Строителната камара в Хасково направи редица предложения за спасяване на сектора в кризата. Чуха ли ви?

- Банките продължават да държат на своето. Натрупали са достатъчно ресурс, но затвориха възможностите да се развива бизнесът. Вдигнаха лихвения процент и хората, които имат пари, ги вкараха на депозит в банките. В началото на годината бе гласуван Закон за защита на депозитите на гражданите, който гарантира до 50 000 евро. Който имаше парички, ги вкара в банка и сега чака.

Парите влязоха в банките, но не излизат от там.

Няма движение на пари, пазарът е запушен, никой не купува, не разплаща.

Банките не дават кредити и срещу държавни плащания. Тя казва, че няма пари и не може да ви плати дори фактурите, които са им пуснали или сертификатите, които са им дали. Но срещу тези сертификати фирмите не могат да изтеглят кредит.

Банките търсят единствено лихви и главници. Но от някъде трябва да се развърже торбата.

- Какво смятате, че трябва да се направи?

- Първо трябва да се промени наредба 9 за банките. БНБ задържа от банките 10 процента от кредитните композиции като гаранции. Преди процентът бе 15. Обаче свободните пари потънаха. Не отидоха за кредитирани на граждани и фирми, а изчезнаха.

- Къде изчезнаха?

- Няма ги, не се вляха реално в икономиката. Това са 5 процента от колко милиарда? Представяте ли си каква огромна сума. Не ги рефинансираха за кредитиране. Банките събраха достатъчно ресурс, могат да си позволят за определен период да дадат кредитна ваканция. Поне на тези, които могат да гарантират, че ще си върнат кредитите.

Най- грубото, което се случва е, че и НАП е тръгнала да търси произход на пари на физически и юридически лица. Минималната санкция за недоказани доходи е 15 000 лева. Това допълнително стресира и натоварва част от бизнеса и населението. Имаме предложение да се направи т.нар. амнистия на парите, както направиха италианците преди десет години.

Гласува се наредба за доброволно облагане на доходите от страна на населението. Имал си недекларирани доходи от 2003 година досега. Плащаш 10 процента данък доход до края на тази година.

Трябва да се наложи доброволно данъчно облагане на доходите през годините. Ако се направи по примера на италианците - 100 процента от тези, които са били в сивата икономика и не са показволи доходите, ще си платят данъците.

Нека го направят така - който си плати до края на 2009 година - добре. След това, който го хванат, плаща с лихвите. Така амнистираш сивата икономика дотолкова, доколкото да й прибереш парите и да съживиш самата икономика.

- Колко ще са тези, които ще си покажат парите?

- Много ще са.Всяка фирма има сиви пари.

Ние не говорим за парите, натрупани по престъпен начин. Макар че и те могат да се приберат. Щото сега какво е - хем не си го хванал, хем не можеш да му вземеш парите, хем като отиде нападжията и го пита откъде е този милион, онзи му хвърли 60 000 и чиновникът си затвори устата.

- Много сиви пари ли има в строителния бранш?

- Сигурно има. Разликите са винаги от начина, по който се документират сделките - продажба, покупка... Така е по целия свят. Но никой нищо не прави.

Единственият начин да се обхванат парите от сектора е пазарната стойност на имота да се доказва по някакъв начин, а не да се правят прехвърляния на данъчна стойност. Нелепо е да товариш физическото лице с ДДС, когато то купува апартамент. Това е 20-процентно завишение на стойността.

- Според хората стоителният бранш заслужено потъва, защото години наред е трупал огромни печалби?

- Ако строителните фирми се бяха ояли, нямаше сега да фалират.

- Кой е фалирал?

- Кой не е фалирал? Много хора в момента фалират. До края на годината много няма да ги има. Те и сега не работят. Проблемът е за големите строителни фирми. Когато имаш материални активи за 10 милиона трябва да им платиш данъци, на хора, които да ги опазят, ток, отопление, административен персонал.

- И какво правите?

- Нищо не можеш да направиш - освобождаваш хора и така намаляш разходите.

- Това не решава проблема.

- Какво да правим? Стоим и чакаме нещо да се случи. Всички приказваха, че когато се явят големите търгове на европейски проекти на трансграничните магистрали, ще има. Нищо няма.

Банките могат да ликвидират когото си поискат. В момента, в който тя каже, че кредитът е изискуем и го ликвидира.

Това се случва в момента. Стаматов миналия месец освободи 250 души, сега ще освободи още 200 човека. От месец му е замразен бетоновия възел. Златко Марчев е освободил почти всички.

- При вас как е?

- Работя още, но имам намерение и аз да освобождавам цяла група. Имам да плащам лихви всеки месец. Кое да платя по-напред - лихвите или заплатите. Ако платя лихвете, не мога да платя заплатите. И обратното.

- Какъв е проблемът да се предоговорят кредитите?

- Има такава възможност, но банките нямат желание. Трябва да има натиск от правителството. Тези банки са търговски и си правят каквото искат, имат тези права. Ако в момента не спечелят, кога - сега им е жътвата. В един момент може да кажат стига, да намалим малко, ама от умрелия какво ще вземеш.

В момента текат много изпълнителни дела.

Банките са недосегаеми. И са прави хората. Все едно някой да дойде и да ми каже за колко да продавам апартаментите си.

- И какво ще предприемете?

- Затварям всичко. Какво да правя? Нищо не мога да продам. Това, което съм направил, е защото съм смятал, че банките ще кредитират.

С тези тъмни пари държавата трябва да направи държавно клирингово дружество. То ще разпределя и подпомага определени отрасли. Не трябва да се чака да се омалее съвсем.

Вървим към фалит на държавата.