От х:

Днес в x:

На фона на руската инвазия в Украйна Китай разширява енергийното и отбранително сътрудничество с Иран за сметка на Русия

Руската инвазия в Украйна оказа силно негативно влияние върху световната икономика и енергетика. Европейският съюз вече се отказа от вноса на руски въглища и предстои да обяви официално шести санкционен пакет срещу Москва, който ще включва и поетапно петролно ембарго.

На този фон двете големи развиващи се икономики и големи вносители на енергийни ресурси в Азия – Индия и Китай избраха различни стратегии в енергийното си сътрудничество с Русия. Делхи увеличи вноса на руски петрол, а Пекин, напротив, се стреми да го намали и търси енергийна алтернатива в задълбочаване на отношенията с Иран.

Техеран, който е твърдо решен да се обърне на Изток, за да противодейства на „унилатерализма“ на Запада, имаше повод да тържествува миналия септември, след като се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), ръководена от Русия и Китай. Това отвори нови възможности пред иранската търговия, а Китай е основният търговски партньор на Ислямската република със стокообмен, възлизащ на 18,9 млрд. долара (над 16 млрд. евро). Освен икономическите предимства, Иран, който от август миналата година е управляван от ултраконсервативно правителство, вижда и политическо предимство, а именно укрепване на политическите връзки с традиционните си съюзници за по-ефективно противопоставяне на западните санкции.

Сега Иран продава повече петрол на Китай, въпреки че цената на иранския петрол е по-висока от тази на руския, отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“. Изданието посочва, че Техеран е увеличил износа на петрол и извлича изгода от ръста на световните цени в момент, когато основният му клиент – Китай намалява вноса на „черно злато“ от Русия заради инвазията в Украйна.

Износът на петрол от Иран отива почти изцяло за Китай, с изключение на малки количества за Сирия и Венецуела, и нарасна до 870 000 барела на ден през първото тримесечие на годината, което е ръст с една трета спрямо същия период на 2021 г. Същевременно Пекин и намалил през март вноса на петрол от Русия с 14 процента, сочат данни на китайските митници.

Нарастването на вноса на ирански петрол от Китай демонстрира как руската инвазия в Украйна преформатира световните енергийни доставки, а страните вносители търсят алтернативи на руския петрол и газ, за да избегнат западните санкции. Международната агенция за енергетика (МАЕ) прогнозира, че в резултат на това, производството на петрол в Русия ще спадне с повече от една четвърт.

От всички страни в Персийския залив Китай е изградил най-близки икономически отношения именно с Иран, за което има множество основания. Първо, Иран със своите 83 милиона души население е най-големият пазар в Персийския залив. На второ място са геополитическите съображения, по-конкретно въведените от САЩ строги санкции срещу Техеран, които го принуждават да търси влиятелни геополитически партньори, а от друга страна елиминират конкуренцията за китайските стоки на иранския пазар. Трето, запасите от петрол и природен газ на Иран са до голяма степен слабо разработени, което отваря широки перспективи за китайско-иранско енергийно сътрудничество, при положение, че западните енергийни компании се изтеглят от Ислямската република. Четвърто, и Китай, и Иран се противопоставят на засилването на влиянието на САЩ в Персийския залив. И на последно място, но не по значение е, че Пекин и Техеран изпитват необходимост от геополитическо и стратегическо партньорство. Укрепването на отношенията на Техеран с Пекин е призвано да стане противовес срещу американските стремежи за трайно установяване в Персийския залив. Иран получи и пълната подкрепа на Китай  да бъде приет за пълноправен член на ШОС.

Енергийният сектор е важна сфера, в която китайско-иранското сътрудничество се развива изключително динамично. Китайски енергийни компании модернизираха рафинерии, изграждаха тръбопроводи и извършваха инженерни дейности в Иран. Компании от Китай участват в разработването на газовото находище Южен Парс и на петролното находище Ядаваран в Ислямската република. Китайските инвестиции в енергийния сектор на Иран са посрещнати радушно от Техеран, в момент когато останалите западни енергийни компании се изтеглят или прекратяват дейността си в страната, под заплахата от американски санкции. В резултат на активното китайско-иранско сътрудничество в енергийната и отбранителната сфера, още в началото на XXI век Иран се превръща в значим доставчик на суров петрол за Китай.  Двустранните китайско-ирански отношения се развиват динамично във всички сфери, което дава големи перспективи за по-нататъшно сътрудничество. В рамките на ШОС това всеобхватно сътрудничество укрепва още повече.

От друга страна, Русия и Иран имат припокриващи се интереси по цял спектър от въпроси, включително подкрепата за сирийския президент Башар Асад в Сирия и противопоставяне на „унилатерализма“ на САЩ. На петролния пазар обаче двете страни са конкуренти, включително на китайския пазар, защото сортовете петрол, които добиват са със сходни характеристики, които прави за рафинериите лесно взаимно да ги заменят, отбелязва в анализ „Уолстрийт джърнъл“.

Сега Иран продава повече петрол на Китай, въпреки по-високата цена на иранския петрол от руския след скока на световните цени, предизвикан от руската инвазия в Украйна. Москва прави отстъпка от 30 долара на барел от световните цени на Китай, докато Техеран само 20 долара, посочва ирански служител. Увеличението на износа повиши приходите от продажбата на петрол на Иран с 10 процента над първоначалните прогнози.

Изглежда Китай се опитва да следва предпазлива политика спрямо руската инвазия в Украйна и не очаква да бъде ударен от американските санкции срещу Техеран, защото Вашингтон е изцяло фокусиран върху Русия, смятат анализатори, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“. Освен това Техеран използва заобикаляща санкциите тактика при износа на петрол често прехвърляйки доставките върху други кораби, за да се прикрие произхода им.

Китай засилва и отбранителното си сътрудничество с Иран, което има дългогодишни традиции. Техеран също се стреми да разшири военното си сътрудничество с Китай, заяви миналия петък иранският президент Ебрахим Раиси в разговор с китайския министър на отбраната Вей Фънхъ, който беше на посещение в Техеран, предаде Асошиейтед прес.

Според съобщенията в иранските медии Раиси е казал на китайския министър на отбраната, че Техеран разглежда връзките си с Пекин като стратегически. Иранският президент е допълнил, че по-тясното сътрудничество би послужило за противодействие на това, което той определя като „унилатерализъм“ на САЩ.

„Противопоставянето на унилатерализма и създаването на ред и стабилност е възможно чрез сътрудничество на независимите сили, които споделят общи възгледи“, е казал Раиси.

Вей на свой ред е заявил, че подобряването на връзките между Иран и Китай ще създаде сигурност, „особено в сегашната критична и напрегната ситуация“.

Китайският министър на отбраната се е срещнал и с иранския си колега, генерал Мохамад Реза Ащинaи, и го е поканил да посети Китай заедно с други представители на иранската армия.

Едновременно заемайки неутрална позиция по отношение на руската инвазия в Украйна, като избягва да осъжда Русия, но и защитава „суверенитета и териториалната цялост на всички държави“, Пекин изглежда започва да води политика на дистанциране от Москва, тъй като по-тясното икономическо обвързване с Русия ще го изложи на ударите на американските санкции. Китай започва да укрепва стари съюзи и партньорства като това с Иран, за да намали рисковете за себе си от един продължителен конфликт в Украйна, предизвикващ глобални сътресения на енергийните пазари.

 

Източник: Haskovo.NET

Коментари в сайта

Последни новини