От х:

Днес в x:

Да гласуваш в Брюксел...

     Попаднах в Брюксел, Белгия, в деня на Евроизбори 2019. Не беше планувано и не беше служебно. Съвпадение, което провокира любопитството ми. Служебната ми карта ми даде възможността да видя как протича изборният процес и да потърся приликите и разликите с България.

    В Белгия имаше в един ден избор за европейски, федерален парламента и местни избори. С това си обясних активността на местните. Но след това се сетих, че гласуването в Белгия е задължително и неявяването на избори се наказва с глоба, а не както в България – със заличаване в списъците, ако не си гласувал в два поредни вота. Избирателната активност в Белгия беше 89%.

    В 9 сутринта пред изборна секция 13 в Брюксел се беше извила опашка. Десетки гласоподаватели, облечени пъстро, с всякакъв цвят на кожата стояха мирно и кротко в двора и коридора на местно училище. Позната картинка. И в България е имало големи опашки. Но... докато чаках  разрешение да снимам от "президента (председателя) на комисията“ разбрах, че има технически проблем. Хората, отделили от свободното си време в почивния ден седяха спокойно, чакаха и пазеха дистанция помежду си. На входа ме посрещна жена, с отличителни знаци на член на комисията. Помоли ме да изчакам, защото има технически проблем. След това прочетох, че проблеми е имало със системата за гласуване на много места в цяла Белгия. В един момент седящите на пейките в коридора хора се изправиха – това беше знак, че техническият проблем е отстранен. След това дойде и председателката на комисията. Поздрави ме, помоли ме да не снимам отблизо лицата на хората и ме покани да вляза. Кабинките за гласуване бяха много, стабилни, а не от познатата ни „лека конструкция“, запълнена с американ.

    Хората влизаха, гласуваха, поставяха печат върху предварително раздадените им листи за гласуване и напускаха спокойни секцията. Поисках и ми бе разрешено да снимам и опашката. Съобразих се с молбата да не снимам лица отблизо. Благодарих, пожелахме си хубав ден (на френски) и излязох. Впечатлих се, че опашката не беше от струпани в почти неотделими тела, хората не се блъскаха в желанието си да стигнат по-скоро до изборните кабини. Всички бяха приели, че този ден е посветен на изборите и че няма нужда да бързат.

    Белгия избра „Фламандски интерес“ - националистическа организация, която се е наложила в трите вида избори. Това се посочва от анализаторите като естествено решение предвид присъствието на много и най-различни емигранти и вече узаконено пребиваващи цветнокожи, чиято култура се различава от местната.

    Два часа по-късно бях в Българското представителство – недалеч от самия Европейски парламент. В него работеха две комисии. Гласоподавателите се държаха цивилизовано, точно по същия начин както в секция №13. Отново се легитимирах. И този път нямах проблем с разрешението да снимам, но преди това ме записаха като журналист, проявил интерес към процеса. Възхитих се от спокойствието и вниманието, с което членовете на комисиите се отнасяха към всеки дошъл да упражни правото си на глас. Любезни, одухотворени, повечето млади хора, всички разговаряха на „вие“, търпеливи към неориентираните, които не знаеха как да постъпят. Тук получих и единствената забележка, че снимам без съгласието на хората. Почти готов на скандал мъж, на висок глас ми заяви, че не иска бъде сниман и че аз съм длъжна да поискам разрешението на всички (повече от 20 човека) да го направя. Не исках да се карам, усмихнах се и изтрих клипа. И без него вече имах снимков материал. До 11 часа в една от секциите в Българското представителство имаше над 200 гласували. За деня, в 4-те секции за България (по две в посолството и Представителството) са пуснати 1375 валидни бюлетини. Най-много 449 от тях за „Демократична България“. Може би ако управляват „демократите“ емигрантите ще се завърнат? Въпросът е сложен...

    Днес попаднах на интересен материал в български вестник: „Белгийски и френски жълти жилетки се събраха днес в Брюксел по призив в социалните мрежи и от разпространяваните видеозаписи се виждат стотици участници в неразрешения протест. Полицията се е намесила с водни оръдия срещу демонстрантите, след като жълтите жилетки са започнали да чупят обществено имущество в центъра на столицата. На някои от знамената, носени на протеста, се забелязва знакът на анархистите.“

    Проверих няколко пъти датата и часа, в който това е написано 26 май, 2019 година, 16 часа. Честно казано не съм искала да стана свидетел на нещо такова, но съм си мислила, че би било късмет ако присъствам на подобен сблъсък – снимаш, пишеш, пращаш информации. (Гладна кокошка...) Но ей, Богу! Не съм видяла и чула за подобен сблсък. В центъра на Брюксел „купонът“ вървеше и само за съжаление на стотици местни и гости просто разглобяваха сцените от тридневния джаз фестивал. 

    Теодора Кирякова

    Източник: Parvomai.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (3)

    • 1
      Пи
      питагор
      1 0
      18:46, 28 май 2019
      Да гласуваш в Пърумай.......
      В ниделя сутринта съ събудих и излянах на вън разтривайки сънениете си учи и изобщо ни съ изненадах чи съм пупаднал в пърумай все пак пуследните 50 и повече гудини правя тува но сега градът изглеждаше някак по различно имаше избури за евро парламент макар чи повечето хора ни знаят како е това. Прибрах се в къщи освежен след няколкото глъдки свеж какаов въздух поети ут белите ми дробове наконтих съ с най хубавите дрехи убръснах съ целия и съ пърфюмирах с някакъв ефтин но доста миризлив одеколон. Излянах на вън и съ запътих към избирателната секция и яз да упръжня правото си на вот и да упределя бъднините на европата. По пътя до урната подминавах различни хора с кисели физиономии които се спъваха в дупките по улицата и пцуваха управниците.Стари бабички търпеливо чакаха на пешеходните пътекъ тъй като преминаването в тоя ден беше доста упасно тъй като имаше балове и знайни и незнайни херои летяха със счупените си коли неспали цяла нощ и пуд въздействиету на алкохола кой знае какви пуразии можеха да напраят. За тва и аз внимателно пресякох няколко кръстовища оглеждайки се на сякъде дори и на горе щото в пърумай сичко е възможно. След половин час ходене и препъване пу трутуари и улици най накрая стигнах до избурната секция в куято яз бях определен от неведума сила да упражня гласа си. Пред секцията имаше стройна редица ут пинсионери, гротески на някога горди и красиви хора сига им е устанал по един зъб в устата сички са пригърбени ну са решили да дадат вота си за иевропата кояту като млади са призирали. Младежи нямаше изобщу в секцията те явну ни желаят да гласуват но по улиците се виждат тук там герои с промъкнати костюми и бални рокли които клатушкайки се прибират по домовете си затворили една страница ут живота си ни подозирайки чи зад тях като вода е изтекла най хубавата част от живота им. Дойде и моя ред след дълго и мъчителну чакане пред мен се разкри гледката на строгата комисия която ми обясни кратко и неясно как трябва да се гласува. Поискаха ми документ за легитимация апропо лична карта като едната лелка от комисията я прочете дословно а останалите формално хвърлиха вял поглед и продължиха разгувура си за теми коиту нямат нищо общу с действителността. Лелката която ми пуиска картата реши да изпълни дълга си до край и взе една линийка като с леку изплезен език започна да я мести по списъка така сякаш инжинер чертае най сложния детайл в жуота си очите и просветнаха кугату намери името Питагор в списъка и утбеляза чи съм в негу демек имам праву да гласувам. Обяснихъ ми чи можелу и машинну ну никой ни съ нае да пукаже затва яз си взех бюлетината влянах в тъмната стаичка и зачиртах всички щоту съ мъскари. Излянах ут тъмната стаичка леку замаен и разтриперан щото за н-ти път упражнявам правуту си на нивалиден вот. На излизане видях чи в секцията веке са започнали да идват и новите пърумайци димек фиганяту някои още с мазни от кибапчета усти. Прибрах съ в къщи и в суциалните мрежи пручетох чи в пърумай съ събрала тълпа и ударила 100 жопки на ангу и тува станалу точну във времету когато и яз съм минавал ут там махнах с ръка и теглих една сочна на тя социални мрежи и фалшивите им нувини и си сиах иедна ракийка
    • 2
      До
      до болка познато...
      2 -1
      23:21, 28 май 2019
      .....не си интересен! Докато има твоето мислене и твоята интерпретация на всичко, което се случва, ще си останем едни и същи "селяндури", Питагоре! Ама много, много си черноглед! Време е да се скатаеш малко в тъмната си дупка!!! Аз искам перспектива, а не черногледство! И работя за това. Който има надежда и перспективно, позитивно мислене-той може да дочака, това за което си мечтае! И не само, а и да работи за това, а не само да плюе като тебе! Бъди здрав и дано да вhttp://www.parvomai.net/news/472862/Da-glasuvash-v-Bryuksel...?fbclid=IwAR2SHCgrzMVKMPEuQuOB70uwlVCUU9dMdZc5XCYSIylvOeQFkz0ZR-mh2fM#идиш и ти светлина в тунела!!!
    • 3
      Пи
      питагор
      1 0
      07:21, 29 май 2019
      яз тва ни съм гу написал да съм интиресен ва а за да знаите каква ие реалнустта щото ие видну чи ни знаете изобщу къде са намирате. Тува ни е мислене тува е РЕАЛНОСТТА тува ни е интирпритиране тува ие РЕАЛНОСТТА тува е къту диня и нуща къту жуотя и смъртта колкото и да мислиш какото и да прайш нищата си върят.Колкото и да не ви се иска е така ве колкото искате мислете полужително но сичко е свършило. Ти явну си някой зъблуден младеж на койту ми се набива в глъвътъ чи с полужителну мислене ставали нещата в жуотя ни е така да знайш пърумай ие убречен щоту иедна шепа хора гу разтуриха а хиляди офце като тебе само мислиха положително и глаасуваха. Едновремешните младежи веке станаха старци старите утидуха в гробето и нищу ни съ случи ну тува е кръгуврата на жуотя само чи не в пърумай разтурихме сичку. И ти жъ устарееш амъ мен няма да мъ има да тъ видя кък мислиш пулужителну сред фиганяту коиту жъ привземат пърумай щоту наследниците на тя дето разтуриха пърумай няма да са в града а ще останат само мислители къту тебе които да търсят светлината сред църните фигяня.
    Последни новини