От х:

Днес в x:

Светът е изправен пред недостиг на пясък

Когато хората снимат пясъка на идилични плажове, те гледат на него като на неизчерпаем природен ресурс.

Прекомерната експлоатация на пясък обаче нанася щети на околната среда, застрашава бреговите общности и поражда ожесточени конфликти.

Нарасналото търсене, в комбинация с интензивния добив, е причината за очертаващия се недостиг на пясък. Множество доказателства сочат, че този ресурс става все по-голяма рядкост в множество региони.

Във Виетнам, търсенето на пясък превишава запасите в страната. Ако това несъответствие се запази, до 2020 година Витнам ще остане без строителен пясък.

Проблемът почти не се споменава в научните дискусии и до момента не е систематично проучен.

Докато учените се опитват да определят количествено как изграждането на инфрактруктура и пътища влияе на местообитанията и околните региони, въздействието от добива на строителни материали, като пясък и чакъл, се пренебрегва.

Международен екип от учени анализира какво се случва на местата, на които се добива пясък, къде се използва и всичко случащо се между тези два процеса.

Според изследователите трябва да бъде създадено международно споразумение, което да регулира добива, употребата и търговията с пясък.

В момента пясъкът и чакълът са най-добиваните материали по света, изпреварвайки изкопаемите горива и биомасата. Пясъкът е ключова съставка в бетона, пътищата, стъклото и електрониката.

Огромни количества пясък се използват в рамките на проекти за рекултивация на земя, добив на шистов газ и възстановяване на плажове. Скорошните наводнения в Хюстън, Индия, Непал и Бангладеш ще увеличат търсенето на пясък по света.

През 2010 държавите са добили 11 милиарда тона пясък. Количеството е най-голямо в азиатско-тихоокеанския регион, следван от Европа и Северна Америка.

Само в САЩ, производството и употребата на строителен пясък възлезе на 8.9 милиарда тона през 2016. През последните 5 години производството се е увеличило с 24%.

Трябва да се има предвид, че официалната статистика не включва и множество други употреби на пясъка с нестроителна цел, като хидравлично разбиване и възстановяване на плажове.

По традиция пясъкът се смята за местен продукт. Недостигът в определени региони и забраните за добива му в редица държави, го превръщат в глобална стока. През последните 25 години стойността на международната търговия е нараснала близо 6 пъти.

В отговор на ожесточената конкуренция за пясък, правителството в Хонг Конг наложи държавен монопол върху добива и търговията в началото на 20 век, който продължи до 1981 година.

Днес организирани престъпни групи от Индия, Италия и други държави извършват незаконна търговия с пясък. Вносът на големи количества пясък в Сингапур разпали спорове с Индонезия, Малайзия и Камбоджа.

Негативните последици от прекомерната експлоатация на природния ресурс се усещат в по-бедните региони, в които пясъкът се добива. Интензивният добив на пясък променя реките и бреговите екосистеми, увеличава седиментите и причинява ерозия.

Изследвания сочат, че дейностите по добив на пясък засягат множество видове, сред които риби, делфини, ракообразни и крокодили.

Гавиалът – критично застрашен вид крокодил, обитаващ азиатските речни системи, е все по-застрашен от добива на пясък, който унищожава речните брегове.

Добивът на пясък засяга и поминъка на хората. Бреговете и влажните зони предпазват бреговите общности от прииждащото море

Увеличаващата се ерозия – резултат от интензивния добив на пясък, прави общностите по-уязвими на наводнения и бури.

През сухия сезон солената вода прониква в почвата, застрашавайки безопасността на храните и водата.

Възможното въздействие върху здравето на хората е слабо проучено. Но след добива на пясък се образуват малки басейни със застояла вода, които се превръщат в размножителни територии за комари, пренасящи малария.

Пясъкът е често срещан ресурс, лесен за извличане и трудно поддаващ се на регулация.

Търсенето му ще нарасне още повече с продължаващото развитие на урбанизираните райони и повишаването на морското равнище.

Международната общност трябва да разработи глобална стратегия за управление на пясъка, заедно с глобални и регионални бюджети.

Време е да започнем да възприемаме пясъка като ресурс, подобно на въздуха, биоразнообразието и другите природни богатства.

Източник: theconversation.com
 

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини