Почти 60 на сто (57,8%) от участниците в изследване на общественото мнение одобряват въвеждането на предмета "Религия" в училищата. Против са малко по-малко от една четвърт (24%).
Делът на хората, които не вземат отношение (18%) не е голям, за да промени водещата нагласа. Така одобрението надминава две трети от гласувалите. 70,7% от българските граждани дават изключително ясен знак, че подобна инициатива намира по-широка подкрепа в обществото.
Яростната съпротива срещу опитите за цялостно и широко въвеждане изучаването на религия в училищата извън факултативните форми на обучение доказва не само, че "призраците на тоталитарното минало" все още са живи и много активни, но и необходимостта Българската православна църква да им се противопостави веднъж завинаги, коментира авторът на изследването д-р Климент Христов, цитиран от сайта "Двери".
Социологическото проучване е подготвено в периода ноември 2009 - юли 2010 г. и е осъществено на терен между 27 март 2010 и 20 април 2010 г. Техническа обработка на данните е завършила същата година, а публикуването им за първи път в научно издание е в края на миналата година.
Изследването е национално, върху представителна извадка от 1197 души. Генералната съвкупност обхваща цялото градско и селско население на страната.
С оглед на масираните предходни многобройни атаки срещу въвеждането на подобно обучение в образователната система, както и проблемите в българския клир през преходния период, въпросът за въвеждане на религиозно обучение в образователната система не намери подкрепа за подобно начинание. В пълна противоположност на това обаче, българските граждани гласуват изключително голямо доверие на тази инициатива, сочи авторът на изследването.
За пореден път според него българските граждани разграничават при формирането на своите възгледи всекидневието с неговите скандални и делнични проблеми от дългосрочно значимите теми, каквито са нравствеността и образованието.
Резултатите опровергават твърденията, че привърженици на подобни начинания са "застаряващите, необразованите, слабообразованите, бедните, представителите на малцинствата и жителите на малките населени места".
Във възрастовата група на най-младите (18-30 години) подкрепата е 65,1%, а при следващата група (31-45 години) тя е 67,9%.
Същевременно това е в съответствие и със социологическите данни младежите да създават по-късно семейства и да раждат деца. Именно в тази възрастова група въпросът за религиозното обучение получава "напълно одобрявам" най-висока подкрепа (34,3%) от всички останали. При най-младите резултатът е 27,4%) за разлика от хората в пенсионна възраст (44,2%). Висока е подкрепата и при следващата, не само възрастова, но и социално и финансово значима група – тази на 46-60 годишните с 33,7%.
Голямо е одобрението и в трите основни етноса у нас. 72% от българите, над три четвърти от ромите (75,7%) и над половината от турците (53,4%) приема въвеждането на такъв предмет в училищата.
Над три четвърти от хората с висше образование (75,2%) приемат въвеждането на предмета "Религия" в училищата, както и 78,9% от хората със средно образование.
Друга особено интересна тенденция в отговорите на респондентите – противно на схващането, че само бедните търсят опора в религията, а богатите не - e че с нарастването на доходите, расте и положителното отношение към въпроса за въвеждането на религия в училищата. Така в групите на хората с месечен доход на човек до 275 лева (при средна работна заплата за страната от 585 лв. за 2009 г. и средна работна заплата за първото тримесечие на 2010 г., когато се провежда изследването на терен, от 619 лв.) одобрението се движи в рамките на 66-68%. В следващата група, с доходи между 280 и 400 лева на месец, то надхвърля вече 70% (73,1%), за да надмине стойност от три четвърти (77,6%) при тези с доходи над 401 лева на месец.
На първо място по значимост при евентуално бъдещо изучаване на предмета "Религия" запитаните поставят в програмата преподаването на "морални ценности". На второ място е изучаването историята на различните религии и едва на последно собствената история.
Според изследователите обяснението е в продължаващия повече от две десетилетия бурен преход, съпроводен с дълбоки социални и култури промени, усещане за силна "ерозия на ценностите" и непрекъсната "липса на справедливост" в обществото. Явно изучаването, оттам и прилагането на моралните принципи, обещава да гарантира не само адекватен отговор на проблемите, но и положителна промяна в обществото.
Важна информация за възгледите на гражданите носи и въпросът "Кой трябва да преподава предмета "Религия" в училището?"
Тук единствено от целия комплекс на въпросника подобно сближаване има както в относителния, така и в абсолютния дял на отговорите при избора на две от възможностите. Със съвсем минимална преднина изпъква предпочитанието (относителен дял 27,4% и абсолютен – 38,1%) на гражданите, предметът "Религия" да се преподава от учители. Веднага след това се нарежда възможността (относителен дял 27% и абсолютен – 37,5%) тази роля да поемат както учители, така и "духовни лица от съответната религия".
В рамките на проучване бяха зададени и два контролни въпроса. Те целят да разкрият нивата на веротърпимост между представителите на двете големи религии у нас – християнството и исляма, както и възможната толерантност, произтичаща от етническото разпределение на техните последователи. Самоопределилите се като етнически българи продължават в огромната си част (86,7% ) да са православни християни, а етническите турци – мюсюлмани (75,54%) показва последното преброяване.
Има съществено припокриване между етническа и религиозна принадлежност. Във връзка с това в двете групи, които живеят в преобладаващо компактни маси, въпросът за взаимната търпимост се превръща и в решаващ фактор за общото съжителство, респективно за етническия мир. Затова участниците в изследването са питани дали при преобладаваща религиозна група, другата да получи евентуално същото право на конфесионално обучение.
От отговорите на двата въпроса прави впечатление фактът на пълна неравнопоставеност при третирането на двете религиозни групи. Ако мюсюлманите са повече, то християните трябва да получават обучение и по своята религия. Затова се изказват почти половината (45,4%) от респондентите. Почти същият брой (42,2%) смятат, че в обратния случай това право не важи за мюсюлманските деца.
При отговора на тези въпроси прави за първи път впечатление изключително високата за тази анкета степен на хора, които заявяват, че не могат да преценят – над една трета (34-37%), сочи авторът. Така абсолютните стойности на валидните отговори правят валидното мнение да достигне почти две трети (При преобладаващ брой християни за мюсюлманите не трябва да има обучение по ислям – 64,7%) или дори да ги надхвърли (При преобладаващ брой мюсюлмани за християните трябва да има обучение по Православие – 72,6%).
Вероятно с тези отговори може да се сложи кръст на "прочутата българска толерантност". Или поне да се признае открито водещата роля на християнството от гледна точка на обществената приемливост в България.
