От х:

Днес в x:

Древен вирус определя пола на бебето

Полът на бебетата на всички бозайници, включително хората, може би се определя от проста модификация на вирус, вмъкнал се в генома ни преди 1.5 милиона години, твърди ново изследване на Йейлския университет.

Изглежда, че вирусите карат генома на бозайниците да продължава да еволюира, но е възможно да предизвикат и нестабилност. Освен в ембрионите, активен вирус е открит и в тумори и неврони.

Андрю Чжао от факултета по генетика на Йейлския университета и екипът му открили механизъм, с който ранния ембрион изключва вируса в X хромозомата, определяща пола на организма. Ако нивото на този молекулярен маркер е нормално, X хромозомата остава активна, това води до баланс между новородените момчета и момичета. Ако маркерът е в особено големи количества, X хромозомата ще бъде заглушена, и ще се родят два пъти повече момчета.

Защо съотношението между половете при бозайниците се определя от останки от древен вирус е интересен въпрос.

Преди десетки милиони години вируси атакували геномите и се възпроизвели в ДНК-то на гостоприемниците. Чжао пресмята, че над 40% от човешкия геном се състои от подобни останки от вирусни копия. В повечето случаи, останките остават неактивни, но наскоро учените откриха, че понякога те играят важна роля в развитието на ембрионите и е възможно дори да стимулират еволюцията при бозайните.

Екипът изследователи открил и механизъм, който деактивира вируса. Новооткритата модификация при бозайниците е изненадващо допълнение към епигенетичния инструментариум. Епигенетиката модулира експресията на гените, по време на развитието, без реално да променя секвенцията на гените. В новия маркер към аденина е добавена метилова връзка, която заглушава гените. В продължение на десетилетия, повечето учени предполагаха, че модификацията на нуклеотида цитозин е единствения начин за заглушаване на гени при бозайници.

Според Чжао възможно е този механизъм да се използва за подтискане на рака, който разчита на същия вирус, за да се разпространява.

Изследователят забелязал още, че при други организми като кръгли червеи и плодови мушици, механизмът има обратен ефект, той активира гени, а не ги подтиска.

“Еволюцията често използва един и същ метод, но с различни цели, случаят и тук вероятно е такъв”, казва Чжао.
 

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини