Президентът Росен Плевнелиев ще се раздели с разузнаването. НРС вече ще има ново име - Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и ще премине на подчинение на Министерския съвет. Държавният глава ще запази контрола си само върху Националната служба за охрана (НСО). Това предвижда пакетът от четири закона за спецслужбите: за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и закони за НСО, военното разузнаване и ДАР. Те са внесени в парламента от депутати от ГЕРБ и АБВ.
Шефът на цивилното разузнаване да се назначава с указ на президента по предложение на правителството, предвижда проектозаконът. Държавният глава ще издава и указ за нов шеф на военното разузнаване, пак по предложение на кабинета.
Вносителите предлагат специалните служби да се контролират от Министерския съвет чрез съвет по сигурността, който е консултативен и координиращ орган към правителството. В него ще влизат премиерът като председател, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на ДАНС, на ДАР, на „Военна информация“, на НСО, секретарят на съвета по сигурността и двама представители на президента, изрично определени от него с указ.
Гардовете от НСО се сдобиват с полицейски правомощия да задържат хора, да използват оръжия и помощни средства като палки, елекрошокови гранати и белезници, както и да проверяват багажи и лични карти на граждани. Това ще става по строго определен ред. Според проекта НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента, а шефът Ӝ трябва да притежава 10-годишен професионален опит в службите за сигурност, от които най-малко пет години на ръководна длъжност. Друго любопитно предложение е, че щатът и числеността на службата вече ще се утвърждават от президента, а няма да се решават еднолично от шефа на НСО, както бе досега.
В проектозакона изрично са посочени лицата, които могат да бъдат охранявани от службата. Това са президентът, шефът на парламента, премиерът, вицепрезидентът, шефът и членовете на Конституционния съд, председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, омбудсманът, кметът на София и чуждестранни гости с ранга, описан в по-горните категории. При повишена степен на заплаха право на охрана имат още и депутатите, както и бившите президенти и премиери за срок от четири години.
Степента на застрашеност се определя от комисия, в която влизат шефовете на НСО и на ДАНС и главният секретар на МВР.
Това е трети опит Народното събрание да приеме чаканите 25 години закони за НСО и разузнаването, които и до момента работят без регламент.
През 2012 г. ГЕРБ внесе проектозакони за спецслужбите, в които фигурираше идеята вътрешният министър, тогава Цветан Цветанов, да ги контролира, но идеята срещна яростния отпор както на опозицията, така и на президента. Проектите пропаднаха след оставката на кабинета „Борисов“.
През май 2014 г. кабинетът на Пламен Орешарски подготви подобни проектозакони, в които се предвиждаше създаване на разузнавателен борд към Министерския съвет за контрол на службите. Идеята пропадна в зародиш след европейските избори.
