Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!

Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!

Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.

Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел…
И по едно време усетил, че само си седи.

Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му.
\"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.

Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме - няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче:
- Миша, не могу я больш...

Щирлиц видя наклонена кула.
- Пиза… - помисли си Щирлиц
- По-малко трябва да пиеш… - помисли си кулата.

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.

Олимпиадата в Москва.
- Това мече Миша има много глупав поглед - обръща се Мюлер към Калтенбрунер.
\"Не мисли, че ти си много красив\", мисли си Щирлиц.

Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и...

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е...