Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е възможно да поиска модифициране на проекта AP-1000 на американската „Уестингхаус“, който се готви за реализация като VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“, за да може той да отговаря на българското законодателство и следователно да получи лиценз. Това коментира председателят на ядрения регулатор Цанко Байчийски пред журналисти след годишната пресконференция, на която ведомството отчита дейността си за предходната година.
Проблемът е, че оригиналният проект на „Уестингхаус“ има само пасивна защита, докато българското законодателство е адаптирано към изискванията за активна защита, която е първата бариера при евентуални инциденти, а пасивните системи се задействат при срив на електрозахранването в ядрената централа, обясни Бачийски. Въвеждането на две нива на защита чрез модификация обаче вероятно ще доведе до повишаване на цената на ядрения строеж, призна той.
Стойността на новите ядрени мощности все още не е обявена, макар да се очакваше това да стане още миналата година. Последно през февруари проектната компания за новите реактори „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ смяташе да внесе в Брюксел нотификация за разрешение за държавна помощ и сключване на дъргосрочни договори за тока от централата, от което трябваше да стане ясно и индикативната цена на реакторите. Процедурата за придвижване на документацията от енергийното към финансовото министерство и оттам към Европейската комисия обаче е оставена за новия кабинет.
По думите на Бачийски специфичността за наличие само на пасивна защита на AP-1000 е проблем на изискванията в законодателствата на повечето европейски държави. Според него, макар българските политици да повтарят, че България ще е първата страна в Европа с AP-1000, това по-скоро ще е Полша. Нейното законодателство, като държава, която тепърва ще строи първата си АЕЦ, е копирано от стандартите на САЩ и вече техният проект е по-напред, въпреки че стартира след българския.
Още преди време представителят на „Уестингхаус“ за България Иван Пиронков отбеляза, че компанията извършва модификация на дизайна на AP-1000 в частта на техническите ѝ параметри заради разликите в американската и европейската метрични системи, за да отговаря на регулаторните изисквания. Според Бачийски обаче може да се наложат и допълнителни промени.
За намирането на решение на въпроса с европейските ядрени изисквания регулаторите на държавите от ЕС са в тесен контакт, каза той. Агенцията за ядрено регулиране също така работи в много близко сътрудничество с АЕЦ „Козлодуй-Нови мощности“, с чиито представители се обсъждат предварително какви действия трябва да се направят, за да се придвижва лесно и бързо проектът, вместо да се внасят документи с пропуски и те да се връщат за допълване.
Към момента ядреният регулатор работи по оценка на искането на проектната компания за одобряване на избраната площадка за VIII блок, каза Елизабет Цветанова, заместник-председател на АЯР. VII блок има вече такова.
В средата на април стана ясно, че в процедура на одобрение от бордовете на собствениците на проектната компания е подписването на анекс към договора ѝ с консорциума между американската „Уестингхаус“ и корейската „Хюндай“ за удължаване с 14 месеца на работата по анализа на техническите и икономическите параметри за строежа на двата нови реактора, цената им и стойността на произвежданата от тях електроенергия, както и графиците за изграждането на съоръженията.
По неофициална информация това ще прибави още около 175 млн. долара към сметката, дължима към обединението. Удължаването на този договор обаче ще възложи допълнителни дейности и ще изисква нови гаранции от бъдещите проектант и изпълнител на мощностите. Те ще трябва да подготвят проект на договор за възлагане на проектирането, изработката, доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на новите ядрени блокове. Този документ, с търсена от България фиксирана цена, обаче ще бъде подписан едва след вземането на окончателно инвестиционно решение от правителството и парламента, което се очаква да стане в края на 2027 г.
В началото на годината от проектната компания посочиха, че към онзи момент разходите по проекта са около 250 млн. евро, а до края на тази година ще набъбнат с още толкова.
Владислава Пеева
