Левът изчезна от етикетите, но контролът върху цените остава

Инициативата „Кошница с грижа“ съвсем замря. Проверка на „Сега“ в супермаркети на големи търговски вериги показва, че табелката с кошницата, която указва, че цената на стоката е намалена с поне 15%, се мъдри на едно-две места. В някои търговски обекти, обявили, че се включват в инициативата, изобщо не може да бъде открит този знак.

В същото време в супермаркетите изобилства от червени етикети, които показват хранителни продукти в промоция с далеч по-големи ценовите намаления  от 15%. 

Инициативата стартира в началото на юни, като правителството на „Прогресивна България“ се договори с търговските вериги за период от поне 6 месеца да предлагат поне 30 хранителни продукта с поне 15% по-ниски цени, като приоритетно тези продукти са българско производство. Целта беше намаленията на цените да са дългосрочни за разлика от седмичните промоции. Търговските вериги обаче предпочитат седмичните промоции, е видно от практиката, още повече, че в инициативата за евтината „Кошница с грижа“ не са включени плодовете и зеленчуците, които са едни от най-търсените от потребителите продукти.

Това не пречи на земеделския министър Пламен Абровски и на депутати от „Прогресивна България“ да се хвалят с успеха на инициативата и да свързват с нея успокояването на инфлацията в последните два месеца, независимо че именно през лятото традиционно инфлацията пада. По данни на НСИ през юни инфлацията на групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ намалява с 1,9% спрямо май, а на годишна база е 2,4%. Общата инфлация обаче остава висока -  5.4%, като основно се дължи на ръста на цените в транспорта, ресторантите и хотелите.

Тези дни една от търговските вериги - „Кауфланд“, обяви проучване, което показва, че от включените стоки в евтината кошница най-купувани са кристалната захар, слънчогледовото олио и хлябът.

По-високи глоби за необосновано вдигане на цените

Двойното обозначаване на цените в евро и левове в магазини, заведения и всякакви обекти за търговия и услуги изчезна от 9 август, което според някои потребители ще доведе в първите дни до объркване и непремерени сметки.

В същото време контролът върху икономически необоснованото вдигане на цените остава. НАП и КЗП в продължение на още една година ще изискват от търговците да доказват дали при повишение на цените на основни хранителни продукти, те имат икономически причини за това. 

През юли „Прогресивна България“ с промени в Закона за защита на потребителите, удължи с една година сроковете за контрол върху цените. Този контрол трябваше да приключи на 8 август, 2026 г. с временния закон за въвеждане на еврото, но новата власт реши, че има нужда „да се балансира пазарът“.

Управляващите завишиха и глобите за търговците, които не може да докажат пред контролните органи, че има обективни икономически фактори за повишените цени - глобата е от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.

С една година бе удължено и изискването големите търговски вериги - с годишни обороти над 25 млн. евро - да публикуват всяка сутрин продажните си цени в интернет, както и да ги подават към Комисията за защита на потребителите в машинночетим формат, за да се публикуват в портала „Колко струва“.

„Колко струва“ е друга правителствена инициатива за овладяване на инфлацията със спорен ефект, която обаче създава големи административни проблеми за търговците заради ежедневното подаване на огромен обем данни.

Справедливи цени през октомври

В сила влиза и още един начин, с който държавата иска да наблюдава цените. С промяна в Закона за защита на потребителите се въвеждат т.нар. справедливи стойности на основни хранителни и нехранителни стойности.  Те също ще се публикуват в портала „Колко струва“ на КЗП, с идеята потребителите, които влизат в него, за да проверяват цената на даден продукт в съответната верига и град, да я сравнят и със справедливата му стойност. 

Министерството на икономиката публикува тези дни проектометодика, по която ще изчисляват справедливата стойност на десетки продукти. Кои са те, също ще бъде определено в методиката. От проекта става видно, че става дума за хляб, брашно, ориз, зрял фасул, свинско, пилешко, кренвирши, прясно и кисело мляко, краве сирене, яйца, слънчогледово олио, домати, краставици, картофи, ябълки и лимони. Но също така за цигари и напитки.

Общественото обсъждане на методиката трябва да приключи на 7 септември, а тя трябва да влезе в сила от октомври.